— Не си ме слушал внимателно, агент Лайл. Не съм си дал целия тоя труд и не съм пръснал толкова пари за копието на вашата база данни, за да го продам на китайските комунисти. Направих го, за да открия доказателства за посещения на извънземни. Посещения, които продължават и до днес, за които властите знаят и за които народите по света заслужават да научат.
Лайл погледна Дифранца. Генералът се обърна към сериозния цивилен. Цивилният еднократно поклати глава. Дифранца взе слушалката от агента.
— Господин Айрънуд, тук е генерал Лу Дифранца.
Лайл не чу отговора на милиардера, но генералът явно се изненада от него. После се изненада още повече.
— Затвори ми. — Дифранца върна слушалката на Лайл и каза на своя колега: — Булдог, имаш картбланш за провеждане на операция „Възвръщане“.
Специалният агент отмести стола си от масата и се изправи. Вярно, не беше успял да сключи сделка с Айрънуд. Вярно бе и че изобщо нямаше нужда да сключват тази сделка. Командосите щяха да задържат обекта в рамките на единайсет часа и да се върнат в Щатите един ден по-късно. Справедливостта в крайна сметка щеше да възтържествува.
И все пак…
Той се приближи до Дифранца.
— Господин генерал, ако не ме касаеше, изобщо нямаше да ви питам. Но когато Айрънуд поиска разсекретяването на доказателствата за НЛО и оня цивилен…
— Доктор Сатомура. Психиатър — поясни генералът. — Често работи с Командването на специалните операции в случаи на взимане на заложници, искане на откуп, такива неща. — Той се засмя, но като че ли малко пресилено. — Разбирам какво искаш да попиташ. Не, няма НЛО. Поне извънземни НЛО. — Дифранца заговорнически се наведе към него. — Не е тайна, че имаме много… да ги наречем „интересни“ летящи обекти, но нито един от тях не идва от Марс. Мак Сатомура и преди е водил такива преговори и когато обектът постави неизпълнимо искане, например властите да възкресят някой умрял, да размени нещо срещу президента или пък да разсекретим доказателства за НЛО, това е признак, че по-нататъшните преговори едва ли ще доведат до задоволителен резултат. И когато постави това откачено искане, Айрънуд всъщност ни даваше да разберем, че изобщо не се стреми да сключи сделка.
Лайл нямаше основание да се съмнява в обяснението за размяната на жестове между генерала и цивилния. Но Роз би го разтълкувала по съвсем друг начин.
— Виждате ли, Айрънуд наистина вярва в НЛО и извънземни — отново опита агентът.
— Много хора вярват, обаче не излагат на риск безопасността и сигурността на Съединените щати, преследвайки своите илюзии. Той е опасен, Джак. Ти категорично доказа, че е откраднал ГСРСА. Арестува съучастниците и сина му. И откри самия него. Справи се страхотно. Оттук нататък поемаме ние. — Дифранца му подаде ръка и Лайл разбра, че го отпращат.
Той стисна протегнатата му длан.
— Благодаря, господин генерал.
— Ще ти съобщим как е приключило.
— Ще ви бъда задължен.
Специалният агент излезе от заседателната зала. Един ефрейтор от морската пехота го придружи до изхода на Пентагона откъм спирката на метрото и го проследи с поглед, докато минаваше през скенерите на охраната.
Лайл се насочи към колата си на паркинга под пешеходните мостове, като се чудеше защо е толкова загрижен.
Нали си беше свършил работата? Щяха да задържат Айрънуд.
Въпреки всичките шантави приказки обаче, след като лично разговаря с него, инстинктът му подсказваше, че милиардерът не е луд.
Той потегли, за да се отдалечи от подслушвателните постове на Пентагона, следящи в реално време всички разговори по мобилни телефони в радиус от близо пет километра от сградата.
Трябваше да се чуе с Роз.
Трябваше да й зададе въпроса, който не можеше да постави на никой друг.
„Ами ако Айрънуд е прав?“
45.
— Значи всичко е било лъжа? — попита Бакана. — И Тайната е изгубена? — Изглеждаше бледа, почти разплакана, поразена от разкритията.
— Не биваше да чуваш всичко това, но го чу — заяви Виктория. — Сю-Лин основателно е решила да ги затвори.
— Всичко, което каза Дейвид, е истина, Бакана — заяви Джес.