— Намерете тук каквото ви трябва и ще ви покажа изхода.
Джес знаеше, че наистина е предала всичко, за което е работила през целия си живот, всички, които е познавала.
Виктория имаше право.
„Но и аз имам“ — помисли си тя.
— Ето ги снимките — каза Бакана, която някак си се беше взела в ръце. Като изследователка в Кантората, тя отлично познаваше нейната каталожна система и откри файловете с картата за по-малко от минута. Момичето завъртя лаптопа към тях. — Нали това ви трябва?
Дейвид и бодигардът от „Крос“ внимателно свалиха тялото на Виктория на пода и го завиха с покривалото на кожения диван. После завързаха нейния охранител и запушиха устата му. Бакана ги предупреди, че в Кантората може да има още трима, ако са останали вътре при затварянето на бомбоустойчивата врата.
— На екрана се виждаше снимка отблизо на схемата, изобразена на метеорита от Светилището на Турус. Силното странично осветление придаваше релефност на детайлите. Там бяха шестте планети, всяка в различна точка от кръглата си орбита. Земната луна, четирите луни на Юпитер и пръстена на Сатурн.
— Това ли очакваше? — Джес погледна Дейвид. Неговото изследване на генетичното му наследство, стремежът му да спаси живота си, се бяха влели в собствената й борба за оцеляването на Семейството. Ала тя не изпитваше угризения. Бяха се случили прекалено много неща. Животът й някак си се беше преплел с неговия: и двамата не можеха да разгадаят загадката си без другия. И за двамата нямаше връщане назад.
Той се намръщи.
— Не съм сигурен. Всички планети орбитират с различна скорост. Колко често се подреждат точно в тая конфигурация? Това ли е цялата схема?
Джес си припомни артефакта от Цюрих.
— Тук не са показани декоративните пояси.
— Имате ли тяхна снимка?
Бакана натисна няколко клавиша и отвори друго изображение. Тук картата беше по-малка, но се виждаше цялото лице на разрязания метеорит, включително двата гравирани пояса около Слънчевата система. Външният представляваше тесен пръстен от тънки радиални линии. Вътрешният се състоеше от привидно случайни точки.
— Това са звездите от зодиака — каза Дейвид. — Създателите на картата може да са си представяли други съзвездия, но звездите би трябвало да са същите.
— Такова е общото мнение — потвърди Джес.
— Обзалагам се, че това е ключът. Някой астроном може да ни каже кога се наблюдава точно тая конфигурация. Нали разбираш, Марс във Водолей, Сатурн в Близнаци. Всички едновременно. Нещо такова.
— Бакана, тук има ли астроном, с когото да поговорим? — попита Джес.
— Томасо. Сигурно е в архива.
Дейвид погледна завързания охранител.
— Ще се наложи да го оставим тук.
— Мога да заключа кабинета. — Бодигардът от „Крос“ избърса с ръкав засъхналата кръв от лицето си.
— Ами другите охранители?
— Ако ми имате достатъчно доверие, за да ми дадете пистолета, може да се престорите на мои пленници.
Без да се поколебае нито за миг, Джес взе оръжието от Дейвид, извади пълнителя, увери се, че затворът е празен, и го подаде на бодигарда.
— Вече ти имаме доверие.
Джес, Дейвид и Бакана вървяха бавно с ръце на тила по дългия коридор на Кантората. Бодигардът, който се представи като Никлас, крачеше зад тях с празния пистолет и с лаптопа на Виктория подмишница. Тейзърът висеше на колана му, но пълнителят му беше в джоба на Джес.
Учените, които ги срещаха, не се опитваха да ги спрат и дори да попитат какво става, въпреки че сигурно съзнаваха изключителността на ситуацията — за пръв път се случваше цялата Кантора да бъде заключена. Джес имаше представа защо се извръщат: в Семейството се смяташе за нормално да не знаеш всичко, затова и бяха изгубили навика да задават въпроси.
„Тъкмо това се опитваше да ми каже Дейвид… Ето в какво сме се превърнали — помисли си тя. — В слепи роби на традицията, криещи знанията, които излизат извън рамките на общоприетото. Така ли сме изгубили тайната?“
Спряха само веднъж, когато Никлас се вмъкна в един склад и донесе отвътре масленозелена риза за Дейвид, за да скрие раните на гърдите си.
Скоро стигнаха до сърцето на подземния комплекс — широка трийсет и дълбока сто и петдесет метра шахта, над която се издигаше портален кран като онези в корабостроителниците. През петдесетте години той беше спускал и вдигал оборудването, необходимо за пробиване на тунелите, а през деветдесетте — за разширяването на комплекса. Днес кранът се използваше само от време на време, когато пристигаха по-големи пратки за съхранение.