За хората и по-малките тежести имаше два открити асансьора с кабини от телена мрежа в двата срещуположни ъгъла на шахтата. По-големият побираше товари с големината на малка кола, а по-малкият можеше да превозва до десет души. Никлас и пленниците му се качиха на втория.
Асансьорът се заспуска бавно и шумно покрай сякаш безкраен низ от енергоспестяващи крушки, свързващи малкия квадрат от светлина горе с малкия квадрат от светлина долу.
Кабината спря с дрънчене на дъното и плъзгащата се метална врата се отвори, разкривайки голия скален под на архивния тунел. Ожулените и издълбани линии по стените и тавана бяха успоредни на тънките тръби, по които минаваха електрическите кабели, и на големите цилиндрични въздухопроводи.
Откриха Томасо Морети в стая 314. Нисък, топчест, с оредели кичури прошарена кестенява коса, спускащи се до раменете му, семейният астроном седеше пред компютъра си и се взираше в сложна диаграма, на която между различните точки на координатна мрежа просветваше тънка червена линия.
За Джес присъствието на супермодерен компютър в грамадна пещера, натъпкана с кашони, книги и древни свитъци, беше нещо обичайно. Но навярно не и за Дейвид. Искаше й се да научи впечатленията му, отново да чуе гледната му точка. Зачуди се дали изобщо някога ще разговарят като преди. Надяваше се да имат такава възможност.
Астрономът беше толкова погълнат от работата си, че се сепна, когато Джес го докосна по рамото. Но се зарадва на посетителите — тук не му идваха много гости. Явно не бе чул сирената, тъй че не се наложи да му обясняват нищо за случилото се.
Тя му каза за какво са дошли.
Морети наклони глава, заинтригуван и зарадван, че може да помогне на една нова пазителка.
— Проблемът не е много сложен. Слънчевата система е динамична, постоянно се променя и точното повторение на една и съща планетна конфигурация… Е, това би могло да се случи само веднъж на повече от… хм, един трилион години.
Когато се замисли за значението на този факт, той се въодушеви.
— Понеже Слънцето ще умре, разширявайки се, за да погълне вътрешните планети само след няколко милиарда години, няма да се повтори нито едно определено подреждане на планети. Което означава, че всеки момент от съвместните пътешествия на планетите е уникален.
— Мислех, че планетите по-често се подреждат по определен начин — призна Дейвид. — Например на петдесет, сто или сто и петдесет години. Нещо от тоя род.
Морети с удоволствие го просветли.
— А, терминът „подреждане“ е доста разтеглив. Виждате ли, астрономите се задоволяват с малко. Ние казваме, че планетите се подреждат, когато се появяват в един и същи малък сектор от небето. Да речем, на петдесет градуса една от друга. При някои малки групи планети това се случва по-често. Но… — ученият вдигна късия си дебел показалец, за да подчертае думите си, — никога по абсолютно еднакъв начин. И математически е лесно да се види, че които и да е две планети може доста често да застават в определено положение една спрямо друга. Които и да е три планети — по-рядко. Четири — още по-рядко. И… — с удоволствие заключи той, — колкото повече планети прибавяте към уравнението, толкова по-бързо вероятността за повторение възприема… хм, буквално астрономически пропорции.
Самотният астроном можеше да ги държи там с дни и да им разказва за звездите. Джес скришом се спогледа с Бакана и Никлас. Бодигардът посочи часовника си и тя кимна. Някой скоро щеше да открие трупа на Виктория и останалите охранители щяха да тръгнат по следите на нейните убийци.
— Е, все пак можете ли да определите датата, която показва картата на Слънчевата система, въз основа на подреждането на планетите? — попита Джес.
Морети сви рамене, разочарован, но не и изненадан, че го прекъсват.
— Si, semplice. Лесна работа. Макар че, разбира се, ако местоположенията на планетите не са изобразени точно, може и да не получим конкретна дата. По-скоро период, бих казал.
— Колко голям? — попита Дейвид.
— Може би месец, плюс-минус няколко дни.
Джес се усмихна.