Чувстваше се вцепенен, гневен, разочарован. Изгаряше от желание да направи нещо, но не знаеше какво.
Сателитният телефон на дървената масичка до него иззвъня.
Дейвид отвори очи и се понадигна, чул тежките стъпки на Айрънуд на верандата.
Милиардерът погледна дисплея и извика:
— Джесика, това е. — После разтегна късата антена и прие разговора, след като Джес дойде при тях.
Заслуша се. И се ухили.
— Веднага щом получа файла, ще пратя пълния доклад по имейла. — Пак се заслуша. Сбърчи лице. — Ако нещо не е наред с доклада, агент Лайл, знаеш къде да ме намериш. — Затвори сияещ. — Кийша го е открила. На километър и половина от вашите координати. На петнайсет метра дълбочина в някаква планина. И казва, че като имало километрични тунели, други камери и кой знае още какво. Това не е просто колония — това е цяла база! Може би цял град! На Антарктида! Кой би повярвал?!
Изглеждаше готов да се разтанцува от вълнение. Дейвид беше поразен от неправдоподобността… не, от невъзможността на Антарктида да съществува подземен град. Джес обаче мрачно мълчеше.
— Джесика? — обърна се към нея милиардерът. — Нима днес не е най-щастливият ден в живота ви? На ръба сме да потвърдим едно изключително — изключително — откритие!
Вместо да отговори, тя напусна верандата.
Дейвид я проследи с поглед.
— Тя преживя много през последните няколко седмици. Цялото й семейство я преследва заради онова, което прави с нас.
— Семейни очаквания. Тежко бреме. — Обзет от любопитство, Айрънуд замълча за миг. — Ти не си южняк, нали, Дейв? Откъде са твоите старци?
— Оттук-оттам. — Дейвид смени темата. — Е, какво ще правим сега?
— Ще подготвим експедиция. В момента няма как да отидем на Антарктида. Съобщиха ми, че времето е прекалено опасно. След около два месеца ще започне сезонът, който минава за същинско лято. Ще наема подходящ кораб, ще събера екип. Хеликоптери, генератори… По дяволите, изкушавам се да повикам „Нешънъл Джиографик“, за да направим откритието на живо по телевизията!
Айрънуд разпери ръце, сякаш за да прегърне света.
— Какво ти казах, когато се запознахме? Ние ще променим всичко! След два месеца ще променим света!
Завладян от собствената си възбуда, милиардерът не забелязваше апатията му.
Каквото и да ги очакваше в Антарктида, Дейвид никога нямаше да го види. Нямаше да има откритие, което да го спаси. Джес и Айрънуд все още можеха да спечелят, ала той беше изгубил всичко.
48.
— Как точно се сдобихте с това?
Андрю Макклиъри почука с идеално оформения си нокът по непонятно оцветената разпечатка, която лежеше върху огледалната повърхност на полираното му бюро.
Мерит седеше срещу него в неудобно напрегната поза. Десният му глезен още беше здраво бинтован, но гърбът му се бе възстановил и раните на гърдите му зарастваха както трябва. Травмите обаче не пречеха на способността му да усеща опасността. Разбираше какъв риск поема, влизайки в тази правна кантора. Тези хора можеха не по зле от него да накарат неудобния да изчезне.
— Властите пратиха файла на Айрънуд по имейла веднага щом получиха резултата. Аз имам достъп до имейл сървъра на неговата компания. Не беше криптиран сложно.
Макклиъри се вгледа в жълтия силует на разпечатката. Поне той се разпознаваше лесно. Извънземната колония на Айрънуд. Или храм, както го наричаше Фондацията. Всичко останало беше непонятно.
— Откъде знаехте, че властите ще го пратят?
— Не знаех. Следя цялата входяща и изходяща поща на Айрънуд. Така разбрах, че Джесика Макклейри и Дейвид Уиър работят с него. Сигурно още от самото начало.
— Не — възрази Макклиъри. — Имахме друг източник в лагера на Айрънуд. Това е първият му контакт с Джесика.
Друг източник ли? Мерит се опита да не показва интереса си към тази новина.
— Така или иначе сега работят заедно — отвърна той.
Правистът поправи и без това идеално изпънатата си вратовръзка и погледна насочения към него монитор в ъгъла на бюрото.
— Ти какво ще кажеш?
На екрана Сю-Лин Родригес и Мачадо замислено сви устни. Мерит беше виждал само една нейна снимка в досието й, направена нощем с мощен телеобектив преди много години. На живо изглеждаше по-млада. Или поне това, което напоследък минаваше за „на живо“. В досието на Айрънуд пишеше, че Родригес живее в Цюрих, и ако се съдеше по съвсем слабото сателитно забавяне на видеото, в момента сигурно се намираше там.