— С каква цел ни го носите? — попита тя.
— Имам нужда от защита. — Това беше самата истина, а трябваше да я каже, защото знаеше, че специалистите на Макклиъри по гласов анализ несъмнено обработват всяка негова дума и проверяват за лъжи.
В усмивката на жената се долавяше презрение.
— Хора от моето семейство биха могли да кажат, че се нуждаят от защита от вас.
— Грешни сметки и ходове. Не само аз работя за Айрънуд.
— Щом сте готов да предадете предишния си работодател, как да ви вярваме ние? — впери поглед в него Макклиъри.
— Всъщност Айрънуд предаде мен. — И това беше истина.
— Ако всичко се развие, както се надявате, на каква защита от нас разчитате?
— „Крос Екзекютив Протекшън Сървисис“. Мога да съм им полезен.
— Ще работите за нас, така ли?
— Същото, каквото вършех при Айрънуд. Събирах екипи и осигурявах безопасността на обекти по целия свят.
Мерит забеляза, че Макклиъри и Родригес се споглеждат. Очевидно си размениха някаква информация. Ако не се лъжеше, това издаваше тясна връзка.
— Добре, господин Мерит — каза юристът. — Ще ви приемем, след като проверим това, което ни съобщихте.
— Как ще го направите? — попита Мерит. Докато траеше тази проверка, военновъздушните сили можеха да го арестуват всеки момент.
— Ще го направите вие — отвърна Родригес. — Фондацията има добри приятели в Каса Росада. Разбирате ли ме?
Мерит не я разбираше.
— В Аржентина, господин Мерит. Преди няколко години страната имаше проблеми. Фондацията допринесе за възстановяване на закъсалата им икономика и в резултат се радваме на доброжелателността на много държавни служители.
— Пак не ми е много ясно. Какво общо има Аржентина?
На екрана Родригес вдигна своето копие на донесената от него разпечатка.
— Този… подземен комплекс се намира на територия, за която претендира Аржентина. Наричат я Тиера де Сан Мартин. Наблизо има аржентинска военновъздушна база и селище. И двете са на не повече от двеста и петдесет километра от обекта. Нашите приятели с удоволствие ще ни помогнат да го намерим и потвърдим наличието на структури, подземни или не. Освен това ще ни съдействат за предприемането на съответните мерки.
Мерит разбра, че Макклиъри и Родригес очакват от него отговор. Този път адекватен.
— Съответните мерки — повтори той и видя, че очакванията им растат. — Като в Корнуол.
Неговите нови работодатели му отправиха еднакви усмивки.
— Като в Корнуол — потвърди правистът.
49.
Необходимостта да напише доклад за тази жалка история беше по-неприятна дори от заповедта да сключи сделка с престъпник като Айрънуд.
Джак Лайл имаше да преглежда цял куп бележници.
Дневникът на Дел Чан от наблюдението на лабораторията на Уиър бе запечатан в найлонов плик с цип. С овъглени ръбове, изхвърчал надалече при попадението на ракетата. Лайл не се побираше в кожата си, че никой няма да плати за това престъпление.
Утешаваше го само фактът — ако изобщо нещо можеше да го утеши, — че днес страната и светът са в по голяма безопасност, тъй като базата данни ГСРСА отново се намираше под контрола на САЩ. Въпреки че причината за сделката вече беше защитена с най-високото ниво на класификация, генерал Дифранца му съобщи, че алгоритъмът на Айрънуд напълно отговарял на надеждите им: каквато и да била цената, ползата за страната многократно я надвишавала. Само военен можеше да разбере такава размяна — човешки живот срещу по-добър свят. Лайл приемаше преценката на генерала, но това не означаваше, че му харесва.
После идваха транскрипциите. Всеки разговор между Уиър и Айрънуд.
Лайл въздъхна и заразтрива болното си коляно. Написването на доклада щеше да му отнеме повече време, отколкото да приключи следствието.
Погледна към бюрото на Роз. Допреди няколко минути тя работеше върху своите части от рапорта. Зачуди се къде е отишла. На обяд?
Телефонът му иззвъня.
Агентът отговори, питайки се дали не е прочела мислите му. Нали Роз вярваше в такива неща.