— Джак, обажда се Лу Дифранца.
— Господин генерал?
— За тоя разговор съм просто Лу.
— Не сте сам, така ли? — Това беше шифърът за пропускане на чина. Щеше да чуе нещо, което уставът забраняваше, но генералът смяташе, че той трябва да го знае.
— Точно така. Сделката с Айрънуд може да пропадне.
„Лу“ беше привлякъл цялото му внимание.
— Ония координати, дето ни ги даде. На Антарктическия полуостров. Изглежда, че все пак имат някаква военна връзка — каза генералът.
— На Антарктида?!
— Тук никой не знае каква е връзката, обаче от Националната разузнавателна служба ме предупредиха, че координатите изскочили в съобщения, разменени между части на Шеста бригада от аржентинските военновъздушни сили.
— Нищо не разбирам.
— Подготвят някаква демонстрация на сила, Джак. Според нашите анализатори трябва да е свързано с териториалните им претенции към полуострова. Затова ще провеждат там военни операции.
— Какви операции?
— Още не е ясно. Дислоцират изтребители „Мираж“ и един танкер във военновъздушната база „Галегос“, в най-южния край на Южна Америка. И превозват провизии, най-вероятно боеприпаси, във военновъздушната база „Маримбио“, която е на един остров съвсем близо до полуострова, на около двеста километра от обекта на Айрънуд. Очаква се да приключат до четири дни.
Лайл още не разбираше.
— Не знам какво да кажа. По време на следствието не сме засекли нито дума за връзка с Аржентина и Антарктида.
— Е, положението тук става напечено и реших, че трябва да знаеш. Получили един доклад, че както губи ледената си покривка, Антарктида скоро ще се превърне в гореща точка заради конкуренцията за полезни изкопаеми. Лесно е да подпишеш договор, че няма да търсиш нищо на място, където и без това не можеш нищо да направиш, но ако други държави вече започват тайно да установяват търговски и промишлени бази там… Казвам ти, най-голямата ни тревога е, че Айрънуд ни е метнал и е използвал ГСРСА, за да открие секретна британска база, и аржентинците ще реагират, все едно е нападната родината им. Пак ще се повтори Фолклендската криза и ако се окажем прави, ще търсят изкупителна жертва. Не искам това да си ти. Пази си задника, Джак. — Генералът затвори.
Лайл остана вторачен в малкия телефон в ръката си.
Роз стоеше на прага със загрижено изражение.
— Интересен разговор ли? — попита тя.
— Какво чу?
— За Аржентина и Антарктида. Предполагам, че е свързано с нашия любим помилван престъпник.
— Помилването може вече да не е в сила.
Роз подсвирна с уста.
— Подробностите?
Лайл я накара да затвори вратата и й разказа всичко.
— Нещо не ми звучи логично — заяви тя.
Специалният агент забарабани с пръсти по бюрото си.
— Знам, никога не е имало признаци, че Айрънуд е във връзка с чужди сили, обаче…
— Нямам предвид това — прекъсна го Роз. — Британците да направят секретна подземна военна база на Антарктида — и да не ги забележим нито ние, нито двайсетина други държави?! Аз вярвам в какви ли не шантави неща, само че тоя сценарий е прекалено невероятен. Даже за мен.
Лайл също изпитваше съмнения, но щом Пентагонът водеше разследване, имаше някаква вероятност. Иначе какъв можеше да е отговорът?
— Добре де, ето какво ни е известно. Първо, методът на Айрънуд за откриване на подземни структури с ГСРСА действа. Едно пиленце ми каза, че всъщност сделката била заради неговия алгоритъм.
Роз съчувствено поклати глава.
— Едно пиленце, а? Прекалено много си слушал Айрънуд.
— Второ, понеже алгоритъмът действа, има голяма вероятност на онова място на Антарктида наистина да съществува подземна структура — продължи Лайл. — И трето, аржентинските военновъздушни сили явно се готвят да бомбардират обекта. Е, какво заключение можем да направим на базата на тия факти?
— Нацистка база за подводници?
— Съсредоточи се, Роз.
— Не, сериозно. Винаги се е приказвало, че нацистите са построили база на Антарктида точно преди Втората световна война. Немците развивали китоловна промишленост, така че по онова време имали присъствие там. Ловът на китове определено е играл известна стратегическа роля, нищо чудно, че една милитаризирана страна ще иска да си осигури провизии.
— Откъде знаеш тия неща?