— Извънземните ги излъчват в мозъка ми насън! Чета, Джак.
— Добре де, добре. И какво друго си чела за нацистите?
— Ами, след войната в Аржентина се появили няколко подводници. Така че на Антарктида може да има някаква подземна структура, която да говори за някогашните връзки между двете страни. Днес аржентинците нямат нищо общо с това, обаче кой се нуждае от лоша реклама, нали така? Затова решават да изтрият една не особено славна страница от историята си в името на добрия имидж. Все едно ние нямаше да постъпим по същия начин.
Лайл се замисли. В сценария на Роз имаше повече логика, макар и щура, отколкото в твърдението, че едно модерно съоръжение може да остане незабелязано в епохата на сателитното разузнаване.
— Не е зле, но въпреки това има един проблем — отвърна той.
— Само един ли? Усъвършенствам се.
— Ние открихме подземните структури с помощта на ГСРСА. Пратихме информацията на Айрънуд. Две денонощия по-късно и аржентинците знаят за това. Как е възможно?
— Намекваш, че Айрънуд им е продал информацията?
— По-вероятно е, отколкото да смятаме, че аржентинците подслушват разговорите ни с него.
— Добре. Ето какво ще направим — предложи Роз. — Ще се обадим на Айрънуд и ще му кажем каквото ми каза ти: че след пет дни неговата отдавна изгубена извънземна база ще стане полигон на аржентинските военновъздушни сили.
— И какво ще ни донесе това?
— Доколкото го познавам, ще изперка.
— А ако не изперка?
— Тогава няма да му пука. Което означава, че сме измамени. Което означава, че наистина е продал информацията на лошите. Което означава, че помилването му е за отвличане на вниманието. Което пък означава, че трябва да идем във Вануату и лично да му закопчаем белезниците. Логично, нали?
Лайл знаеше, че ненапразно работи с нея.
— Ще му позвъня — каза той.
50.
Малкото нощни светлини на Порт Вила донякъде приглушаваха сиянието на звездите в небето, но го усилваха долу, хвърляйки искрящи отражения в бавно надигащите се и спускащи се тъмни води на пристанището.
Дейвид завари Джес на верандата. Беше се опряла на дебелия дървен парапет, загледана в кривото морско огледало или може би в нищо. Не я беше виждал, откакто се беше скарала с Айрънуд.
При приближаването му раменете й се изправиха и той разбра, че го е чула. Облегна се на парапета до нея с гръб към пристанището.
— Обадих се в Кеймбридж — каза тя.
— За анализите ли? — Бяха им съобщили, че първият опит за секвениране на неговата ДНК е излязъл неуспешен. Дейвид се досещаше защо лаборантите са казали така. И той си беше помислил същото първия път.
— За предварителните резултати.
— И? — Почти бе забравил за пробите, които бяха пратили от Корнуол. Каквито и да бяха резултатите, не можеше да използва информацията, за да се спаси. Нямаше време.
— В твоите гени има аномалии. В моите няма. Сега искат да секвенират целия ти геном.
Е, ясно. Не бяха „братовчеди“. Поне тя беше в безопасност. Нямаше да се наложи и да й обяснява до какво водят тези аномалии.
Гласът й обаче издаваше нещо повече от разочарование. След миг се досети защо.
— Знам, мислиш си, че аз съм Макклеъри, а ти не си.
Тя продължаваше да стои с гръб към него.
— Ти намери нашите храмове, откривайки аномалии като своите при други хора.
Може и да не беше в състояние да спаси себе си, но още можеше да спаси нея.
— Чувала ли си за „генетичен дрейф“?
Не бе чувала.
— Причина за това явление е разпределянето на гените между поколенията. — Дейвид се обърна към пристанището. — Знаеш, че гените на детето са петдесетпроцентова комбинация от гените на родителите, нали така? Е, много хора си мислят, че внуците носят по двайсет и пет процента от гените на дядото и бабата, обаче не е точно така. Ако внучето е момче, има вероятност едната баба да няма никакъв генетичен принос. Ако детето е момиче, единият от дядовците може да е изключен от веригата на унаследяване. И след три-четири поколения човек пак може да успее ясно да проследи връзката си със свой недалечен прародител, да речем прапрапрабаба или дядо, обаче заради генетичния дрейф може и да няма абсолютно никаква генетична връзка.
Не виждаше лицето й, беше скрито от косата.
— Генетичният дрейф се наблюдава непрекъснато, Джес. Всъщност сигурно той е двигателят, който ускорява еволюцията и води до бърза поява на нови видове, когато малки популации са изолирани.