Выбрать главу

Къртс го наблюдаваше с присвити очи. Вертолетите на „Халдрон“ бяха боядисани в зелено. Този беше бял с червени ивици.

— Канадските въоръжени сили?!

Хеликоптерът започна да се спуска между лагера и археологическия обект и Джес видя, че не е на военновъздушните сили, а на частна компания. На опашката прочете думите „екскурзии“.

Къртс усмихнато я потупа по рамото.

— Ела да видим кой е толкова шантав, че да дойде на екскурзия тук. Обзалагам се, че е шаманът или други старейшини.

Тя не прие баса, но закрачи до него и към тях скоро се присъединиха останалите членове на археологическия екип. Всичко, което нарушаваше еднообразното ежедневие в тундрата, си струваше вниманието. Който и да пристигаше, не го бяха очаквали.

Хеликоптерът плавно кацна. Пилотът явно искаше да се увери, че теренът е здрав, за да не повреди плазовете. Вместо да угаси двигателя, той остави ротора бавно да се върти.

— Явно няма намерение да се бави много — отбеляза Къртс. Всички спряха на безопасно разстояние от машината.

Вратата се отвори и отвътре изскочи мъж с разкопчана зелена канадка, дънки и високи гумени ботуши. Носеше черни авиаторски очила, но не и ръкавици.

Той се приведе, докато излезе изпод ротора, плъзна поглед по двайсетината души, които го чакаха, вдигна шепи пред устата си и извика:

— Джесика Макклейри!

Къртс я погледна.

— Познаваш ли го?

Хрумна й само една мисъл, само едно обяснение.

— Нещо се е случило…

— Какво? — попита той.

Джес пое дълбоко дъх.

— Може да се наложи да си тръгна. — Тя се насочи към мъжа.

— Да си тръгнеш ли? Къде? — Къртс я последва. — Ще ми трябва писмен отчет.

— Ще обясня на компанията — отвърна Джес. Сърцето й биеше бясно. Винаги беше знаела, че ще се случи нещо такова, ала очакваше да е след години. После сърцето й се сви.

Мъжът от хеликоптера извади къс черен автомат изпод канадката си и се прицели в нея.

Джес инстинктивно се метна към Къртс и извика:

— Залегни!

Претърколиха се върху торфа и в същия момент се разнесе тихо изпукване, последвано от болезненото изпъшкване на Къртс.

Тя го усети, че се напряга, и видя червените петна, разцъфтели и на двата му крачола.

— Прави се на умрял… не мърдай… — Джес завъртя глава и видя, че той се е вторачил шокиран в нея.

Половината от екипа се бяха пръснали. Другите бяха останали стреснати на местата си, неуверени какво се е случило. Двама се затичаха към нея и един след друг гротескно подскочиха във въздуха, улучени от автомата.

Все още просната по корем, Джес запълзя встрани от неподвижното тяло на Къртс, смъкна ръкавиците си и докато с треперещи ръце разкъсваше американския цип на яката си, чу жвакане на приближаващи се стъпки. Тя бръкна под канадката си и затърси тежкия сребърен кръст, който носеше на шията си. Ако трябваше да умре, щеше да вземе със себе си някой от тях.

— На колене — заповяда мъжът.

Той спря извън обсега й, насочил оръжието си към нея. Джес позна късия, лесен за криене автомат „Хеклер & Кох“ МР5К. Бяха я обучавали да използва такъв. Стисна кръста в дланта си и се надигна.

— Това няма да ни спре — заяви тя.

Мъжът се подсмихна.

— Ще спре теб. — Прицели се и добави: — Казаха ми, че сигурно ще искаш да се помолиш.

Джес скришом измъкна острието от кръста. Представи си как вдига ръце за молитва и в същия миг го хвърля. Той щеше да я убие, разбира се. Нямаше как да изпревари куршумите. Но с малко късмет и при неговата незащитена шия, щеше да…

На зелената канадка на мъжа разцъфна дупка и на лицето му се изписа изненада. Едва когато слепоочието му избухна в кървав фонтан, Джес разпозна пукота на пушечни изстрели.

Тя моментално залегна до Къртс и се озърна назад.

Чарли Уджарак решително се приближаваше с ремингтъна си — онзи, който държаха в лагера срещу бели мечки. Дългата цев проблесна и се разнесе металическо иззвънтяване. Сега стреляше по хеликоптера.

На Джес й се искаше да види как роторът се завърта по-бързо и плазовете се откъсват от земята. Вместо това пилотът скочи от отсрещната врата и се скри зад машината. Със сигурност имаше автомат. Враговете винаги бяха подготвени.

Тя извика на Чарли да залегне и запълзя по хлъзгавия мокър торф към убития, за да вземе оръжието му.