На височина триста метра Мерит дръпна шнура за отваряне на парашута и се приземи при останалите от групата си точно на мястото, на осемстотин метра от другите парашутисти. Неговите хора разполагаха с предостатъчно време да заемат отбранителни позиции и да заредят първите експлозиви, за да пробият отвор към структурата преди спускането на нощта.
Радваше се, че Айрънуд е в противниковите сили. Знаеше, че все някога ще се наложи да убие онази Макклейри, тъй като беше очистил леля й и тя щеше да го преследва. Но бившия си работодател щеше да ликвидира още там. За предпочитане отблизо, с нож, а не с куршум от разстояние. Искаше онзи да види кой му отнема живота. Лице в лице. Така имаше смисъл… а иначе какво бяха животът и смъртта?
След двайсет минути на мястото пристигнаха първите противници и започнаха атака. Убиха един от наемниците, заел снайперистка позиция, но Мерит видя, че двама негови снайперисти повалят един с куршум в главата и раняват тежко двама.
Като издаваше нареждания по миниатюрната радиостанция под каската и скиорската маска, Мерит инструктира хората си да не отстъпват. Искаше да види как ще реагира другата страна. Самият той стоеше на разстояние и не се включваше в действията. Не за да избегне битката, а защото пострадалият му глезен щеше да изложи на риск и него, и всички наоколо. Преди скока беше свалил бинтовете и си бе инжектирал новокаин. Сутринта щеше да има достатъчно време да получи още травми.
Изтекоха пет минути и след като противникът не направи нищо, той даде сигнал за взривяване на първите експлозиви.
Другата страна използва издигналия се над склона черен облак, за да атакува снайперистите му, което струва на Мерит още двама души. Полярният им камуфлаж обаче ги издаваше на тъмния фон на скалите. Бяха повалени още двама от противниците.
Той нареди на групата си да се приготви за ново настъпление и да детонира втората серия взривове.
Този път противникът използва черния облак, за да атакува от две страни. В същото време аржентинският сапьор, тениенте3 Алварес, му съобщи добра новина — на дъното на взривения кратер се появил отвор.
Битката се разгорещяваше и на Мерит не му харесваха рапортите, които получаваше по радиостанцията. Изпълзя от мястото си над кратера, за да види, че противникът напредва от по-висока позиция.
Биваше ги, американски войници, най-вероятно, и бяха най-малко две групи.
После получи лоша новина от Алварес: вражеските сили взимали превес.
Мерит бързо изпълзя зад няколко назъбени скали, за да погледне към защитената скална ниша, в която неговите наемници бяха разтоварили експлозивите си. Установи, че за първите два взрива са отишли около половината им заряди. Освен това видя, че Алварес и още четирима аржентинци стоят на колене с високо вдигнати ръце, докато шестима вражески командоси ги претърсват и обезоръжават.
Той анализира опциите си. Лейтенантът беше докладвал, че в отвора пропадат останки. Това означаваше, че първите две експлозии са успели да пробият път към структурата.
Смъкна едната си ръкавица, пресегна се към хълбока си и откопча гранатохвъргачката НК69. Разгъна приклада и вдигна късия мерник за разстояния под петдесет метра. Фрагментационната граната вече беше заредена. Алварес и неговите хора бяха изпълнили мисията си. Повече не се нуждаеше нито от тях, нито от останалите експлозиви.
Отново надзърна към нишата и залегна зад скалата, запаметил видяното. Представи си чистия изстрел, рязко се надигна и натисна спусъка в момента, в който противниковите войници погледнаха към него и…
Гранатата улучи купчината експлозиви и Мерит се хвърли зад скалата.
След мощния взрив от небето заедно с камъните западаха червени късчета.
Стрелбата стихна.
Той се заслуша в съобщенията по радиостанцията. Шестима от двайсетте му бойци бяха невредими. Ако се съдеше по немощните викове и молби, трима-четирима бяха тежко ранени. По-важно беше отсъствието на вражески действия, въпреки че по негови сметки не бяха убити всичките седемнайсет души, които бе преброил по време на скока.
След като нареди на шестимата оцелели да заемат позиции около кратера, Мерит се спусна в отвора с въже, без да ги изчака, стигна до купчината камъни на дъното и като щадеше глезена си, се запързаля по тях, докато се озова на пода на коридор, настлан с квадратни каменни плочи.