— Стой наблизо и пази тишина. Не слизайте, докато не ви кажа, че е чисто.
— А ако не ни кажете? — попита Джес.
— Тогава не слизайте. Върнете се, откъдето дойдохме. Изровете радиостанцията и се отдалечете колкото може повече, преди да е настъпило утрото.
Дейвид и Айрънуд срещнаха погледа на Джес. Никой от тях нямаше да си тръгне, преди да е видял какво се крие долу.
Следван от Марано, Лайл заслиза по стълбището. След няколко секунди разсеяната светлина от фенерчето му постепенно помръкна. Джес се вторачи в мрака. Искаше й се тя да води, но знаеше, че агентите трябва да слязат първи.
Дейвид се обърна към нея.
— Според теб каква е връзката между това място и храмовете на твоето семейство?
Айрънуд я изпревари.
— Тая структура ми изглежда по-древна, Джесика. — Докато говореше, той посочваше различни детайли с лъча на фенерчето си. — Виждаш ли? Камъните са по-големи, не са толкова прецизно издялани, колкото в Индия и Перу. Погледни най-горните стъпала на стълбището. Виждаш ли колко са изтъркани? По тях са се качвали и слизали векове наред. В нито една от другите колонии няма такова нещо. Построени са много отдавна, но не са използвани дълго.
— Значи не смятате, че всичко е започнало тук, така ли? — попита го Дейвид. — Тая първа цивилизация?
— Как може да възникне цивилизация на Антарктида? — възрази милиардерът.
— Ами стенописите? — настоя Дейвид. — Когато са нарисувани, земята не е била напълно скрита под леда. Всъщност, както се повишава температурата на планетата, след по-малко от век на Антарктида сигурно няма да остане лед.
— Не ми излизай с тия идиотщини за глобалното затопляне — предупреди го Айрънуд.
— Не казвам защо има затопляне, само констатирам факта. Ледът на целия континент се топи. — Той погледна Джес. — Ти на какво мнение си? Знаеш много за древния климат. На Антарктида някога било ли е толкова топло, колкото го представят стенописите?
На нея й се искаше да изкрещи, че си губят времето в празни приказки, макар да знаеше, че не могат да направят нищо, докато Лайл и Марано не ги повикат.
— Не. — Тя веднага се поправи. — Освен ако… няма съмнение, че Централна Антарктида е заледена от милиони години, но на Антарктическия полуостров климатът е по-мек. Преди десет хиляди години, след поредната ледникова епоха… морското равнище е било толкова ниско, че никой не знае какво е било влиянието му върху дълбокоокеанските течения — а тъкмо те определят местните климатични условия. Следователно при други характеристики на теченията е възможно тази малка част от континента да е била обитаема целогодишно. Но не задълго — за няколко века, най-много хилядолетие.
— За хиляда години може да се случат много неща — отбеляза Дейвид.
Лайл слизаше бавно и с всяка крачка се питаше какво прави там.
Арестуването на Айрънуд беше правилно. То оправда кошмарната логистична подготовка на тази операция, възможна единствено защото осъденият сам уреждаше собственото си погребение. Но на повърхността се бе водил бой. Имаше жертви. Ако не се отдалечаха оттам до сутринта, щяха да загинат.
И за какво?
Заради археологията ли?
Искрено съжаляваше, че е харесал идеята. Най-много съжаляваше, че взе Роз със себе си. „Най-далечната ни командировка“, беше казала тя. И с нетърпение я очакваше.
На сто трийсет и осмото стъпало лъчът на фенерчето му освети пода. На сто и четирийсетото видя единствения отвор в облата стена, който водеше към мрака. В кулата на стълбището нямаше къде да се скрие човек. Засадата трябваше да е навън.
Лайл спря на последното стъпало и насочи фенерчето си към отвора. Лъчът потъна като в бездна. Каквото и да имаше там, то беше огромно.
— Готова ли си? — прошепна той.
— За всичко — тихо отговори Роз.
Агентът запамети разположението на тясното пространство пред най-долното стъпало и угаси фенерчето си.
Направи три крачки с протегната напред ръка и докосна каменната стена точно в момента, в който очакваше. После бавно плъзна дланта си надясно и напипа отвора.
След това се заслуша. Не чу нищо.
— Настрани, плътно до стената — прошепна той на партньорката си.
Тя мина зад него и опря лявото си рамо в стената.
Лайл прибра пистолета в канадката си и с плавно движение включи фенерчето, хвърляйки го надясно през отвора.