— Не го докосвайте!
Те спряха и изненадано я погледнаха.
— Носещата греда, върху която е кръстът — отдолу има остри шипове.
Дейвид приклекна, насочи фенерчето си нагоре и подсвирна.
— Откъде знаеш?
Тя сви юмрук, спомняйки си тежкото желязно резе на портата на светилището.
— Виждала съм друга като нея.
— Умно момиче. — Мерит стоеше наблизо с пистолет в ръка.
— Вече сте опитали — отвърна Джес. — Искахте да се нараним. — Следващите му думи потвърдиха правотата й.
— Има много начини да го направя. — И преди тя да реагира, Мерит я удари с браунинга си по лицето.
Джес успя да зърне как Дейвид се хвърля към Мерит, но удар с ръкохватката на пистолета го отхвърли назад към металните плоскости.
Тя видя, Мерит да отстъпва, накуцвайки. Глезенът му бе навехнат. Трябваше да запомни това.
Сега срещу Мерит се изправи Айрънуд.
— Хайде, опитай нещо — подкани го убиецът.
— За мен няма да е голяма загуба, нали знаеш. Ако се измъкна жив, утре ще ме пратят в затвора до края на живота ми.
— На право ми късаш сърцето.
— Просто ти обяснявам, че няма какво да губя.
Мерит посочи с пистолета.
— Свали оня кръст, иначе и до затвора няма да стигнеш.
Дейвид се изправи и погледна Джес. Тя му кимна и вдигна ръка към сребърния си кръст.
— Аз имам по-добра идея — каза Дейвид. Когато пристъпи напред, Мерит завъртя оръжието си към него.
Джес спусна ножа в ръката си и се хвърли в атака.
Мерит се обърна към нея прекалено късно. Стреля, но куршумът изсвири някъде нависоко. Тя се приведе, замахна нагоре, острието се закачи за разтворената му канадка и инерцията й ги повали на пода, без ножът й да му нанесе поражение.
Затъркаляха се по каменния път и се удариха в един от мангалите. Мерит се опитваше да смъкне пистолета си към нея, а тя се мъчеше да вдигне ножа си към него. Всеки път щом Дейвид или Айрънуд се опитваха да се приближат, Мерит натискаше спусъка и те бяха принудени да отскачат назад.
После… Мерит се превъртя за последен път и изви ръката й, принуждавайки я да пусне ножа. С още едно претъркулване се озова отгоре й и като крещеше на Дейвид и Айрънуд да се отдръпнат назад, опря пистолета в слепоочието й.
— Само опитайте да се намесите и ще я гръмна на място.
Джес се задъхваше под тежестта му. Пистолетното дуло й причиняваше болка, мисълта за поражението беше непоносима.
Той й се ухили свирепо.
— Предай се.
— Никога.
— Добре. — Мерит натисна спусъка и…
Едно-единствено нещо прониза ума й и изпълни цялото й зрение: древният сребърен туарегски кръст, който висеше над нея от шията на Мерит.
… пистолетът глухо изщрака.
Мерит се поколеба. Джес обаче — не.
След секунди Дейвид и Айрънуд го откъснаха от нея, но дотогава гърлото му вече беше прерязано от ножа, който Джес бе измъкнала от кръста на шията му.
Кръстът на Флориан.
Той заразмахва ръце като плувец, потъващ в мрачно и море. Опита се да каже нещо, ала никой не чу последните му думи. Скоро замря и само горещата му кръв вдигаше пара в студа.
Сега им оставаше само едно нещо.
56.
Джес свали верижката с кръста на Флориан от трупа на Мерит, върна острието на място и го сложи на шията си.
Дейвид я докосна по ръката.
— Джес…
Тя си погледна часовника.
— Още не знаем какво е това място и защо е било толкова важно.
Айрънуд я изгледа загрижено.
— Как изобщо да разберем откъде да започнем да търсим отговори?!
— Вече знаем — отвърна Джес. Сега нищо и никой не можеше да й попречи да научи онова, за което е дошла. Тя беше пазителка. Имаше да изпълнява обещание. — Тези метални плоскости всъщност са крила на врата. Трябва да видим какво има от другата страна.
Тримата заедно повдигнаха тежкия златен кръст от скобите на резето, като използваха канадките си за подложки.
Металната порта се оказа много по-тежка от онази в горния коридор. Трябваше да я натиснат с всички сили, за да открехнат едното крило колкото да се проврат.
Този път никой не спори кой трябва да влезе пръв.
Щом се озова вътре, Джес спря и плъзна лъча на фенерчето си наоколо. Постепенно започваше да разбира.
Това беше Небесна зала… само че огромна.