Выбрать главу

Дейвид се провря след нея, лъчът на фенерчето му се сля с нейния и той видя онова, което виждаше тя.

Помещението бе кръгло, но пет пъти по-голямо от онова в Корнуол, с диаметър над трийсет метра. Върху стената имаше релефна карта, толкова огромна, че не можеха да разпознаят детайлите й, защото лъчите на фенерчетата осветяваха само малки части.

В центъра, на мястото на масата, се издигаше кръгла каменна структура с няколко етажа каменни лавици. Повечето бяха празни, но на някои имаше златни книги — явно хората, чиито тела сега лежаха навън, бяха взели по една и бяха оставили тези там.

Айрънуд се оглеждаше благоговейно.

— Това е някаква библиотека.

— Дейвид, това е нещо като Кантората — рече Джес. — Скривалище. Навярно най-надеждното, което са можели да осигурят, за да съхранят всичките си знания.

— Трябва да се измъкнем оттук, преди да са ни затрупали. Иначе ще сме като ония тела навън. — Дейвид млъкна и след миг попита: — Какво искаше да ми кажеш с това, че не съм потомък на твоето семейство?

— Ти си техен потомък — отвърна Джес и се озърна за Айрънуд, но милиардерът се беше отдалечил достатъчно и не можеше да я чуе. — Хората, които са умрели там навън… — Тя поклати глава. — Прегърнали са книги, вместо да се прегърнат един друг, защото знанието е било най-важно за тях.

Дейвид все още не разбираше.

— Онези хора там навън са Първите богове. Трябва да са те. Тяхната цивилизация е възникнала тук. Не знам как. Може би никога няма да научим. Но тъкмо те са строителите на корабите, които са прекосявали океаните. Те са строителите на храмовете по целия свят. И където и да са отишли, тъкмо те са научили откритите от тях народи на всичко, което са знаели.

Тя се отдръпна от него.

— Ето как твоите генетични аномалии са се появили едновременно в различни популации по света. Също като земеделието, писмеността и астрономията. — Джес поклати глава при тази мисъл. — Айрънуд беше прав. Наистина е имало кръстосване — само че не между хора и извънземни. А между хора и твоето семейство.

Дейвид се сепна, когато Джес сведе глава и коленичи пред него.

— Дете на Първите богове, аз съм твоя пазителка. Както е предсказано в Преданията, Обещанието е изпълнено. Ти се завърна. При мен.

— Не, Джес. Пак сме си ние двамата. — Дейвид я хвана за ръце и я изправи, уплашен от внезапно обзелата го ирационална надежда, че тя може да е права. „Това ли е отговорът на моята загадка?“

Озърна се бързо, за да види дали Айрънуд ги е забелязал — за щастие милиардерът унесено зяпаше лавиците с книги.

— Няма начин да го установим в момента — каза Дейвид. — Даже да си права и ония тела да имат същите аномалии като моите, ще го научим чак след като направим анализи, адски много анализи.

„Анализи, които отнемат време — помисли си той. — Каквото аз нямам.“

Той се насили да продължи.

— Даже да нося в себе си някаква следа от тия хора… това не ме прави особен. И има определена цена.

Знаеше, че е дошъл моментът да й разкрие истината за себе си.

— Джес, в известен смисъл аз съм като ония хора навън. И аз умирам. Не знам защо, нито даже как ще се случи, обаче знам кога. Ония клъстери, които открих, ония хора, чиито гени съдържат същите нечовешки генетични маркери като моите — може би от гените на хората, които лежат там отпред… Нито един от тях не е доживял двайсет и седем. Аз ще достигна праговата възраст след няколко дни и тогава… това е нещо като часовник, отброяващ оставащото време. Ще умра след не повече от пет месеца.

Айрънуд се върна при тях и Дейвид неохотно пусна ръцете й.

— Ей, вие двамата, искате ли да научите откъде идват тия книги? И откъде идва тая карта? На нея не е показана нито една земя, която да ми е позната.

— Защото с обърната наопаки — поясни Дейвид. Погледна Джес, която още се взираше в него. — Северът е отдолу, югът е отгоре. Така всичко ще си дойде на мястото.

— Не е само това, Дейв! Поставили са Антарктида в центъра и всички други континенти са разположени наоколо.

При тези думи Джес и Дейвид насочиха фенерчетата си към участъка от картата, който озадачаваше спътника им.

— Как бихте нарекли онова там? — попита Айрънуд.

— Антарктида — отвърна Джес.

— Само че е разделена на два острова.

Дейвид произнесе очевидното.