Выбрать главу

— Антарктида без лед. Но това трябвало да е било… Преди колко време?

Джес премигна.

— Много отдавна… Преди милиони години…

— А я вижте тук! — Айрънуд подсвирна от радост. — Художникът се е подписал! — Фенерчето му се насочи към мястото под антарктическите острови.

Фенерчетата на Дейвид и Джес го последваха и откриха, че художникът, нарисувал тази карта, я е подписал по начина, по който го правеха колегите му в древността. Поставяйки дланта си на стената и напръсквайки я с боя, за да създаде нейна сянка — ръката на твореца.

Палец и три дълги, свързани с ципи пръсти с остри нокти, нечовешки широко разперени и образуващи силует, напомнящ островръх кръст…

Смехът на Айрънуд закънтя в залата.

И тогава земята се разтърси. Бомбардировката започваше.

57.

Беше 04:00 и Джак Лайл чакаше на повърхността. Роз се притискаше към него на завет зад една скала на около километър и половина от отвора към подземния обект. Агентът наблюдаваше тънката линия ниски облаци на далечния хоризонт, които започваха да просияват с наближаването на утрото. Слънцето щеше да доведе бомбардировачите.

Лайл знаеше, че скоро трябва да напуснат временния си заслон, но искаше да си почине още няколко минути, преди отново да понесе Роз. Партньорката му беше увита в термоодеяла, затопляни с химически загряващи пакети. Бе възвърнала цвета си, но вниманието й беше притъпено от морфина.

Тя отвори очи и го погледна разфокусирано.

— Хайде да не ходим вече на такива далечни командировки.

Лайл стисна леко облечената й в ръкавица длан, като си помисли, че може би няма да е толкова зле най-после да излезе от командната верига. Искаше му се да го е направил много отдавна.

— Няма повече — обеща той. После нещо във въздуха се промени. Вибрации?

Самолети. Вой на приближаващи се реактивни двигатели — от север.

Той се покатери върху възвишението от черни камъни и огледа нощното небе.

Беше мастиленосиньо, все още се виждаха звезди, но нищо друго. Бомбардировачите пътуваха с угасени светлини.

Воят на двигателите постепенно се превърна в рев и изведнъж по скалистия терен изригнаха безшумни огнени кълба. След секунди земята се разтърси от глухия трясък и оглушителния грохот на бомбени експлозии.

Аржентинците…

Бяха изместили часа на атаката най-малко с час напред, но Лайл знаеше, че тъй като летят при нощни условия, няма да се целят особено точно. Толкова на юг невинаги можеше да се разчита на системата за глобално позициониране — в небето имаше много по-малко сателити. Той се замисли за тесните проходи в подземния обект. За камъните около отвора му. Макклейри, Уиър и Айрънуд имаха шанс да избягат само ако вече бяха тръгнали. С усилването на светлината бомбардировачите щяха да станат по-точни. Едно пряко попадение в отвора щеше да го затрупа и нямаше да могат да го отворят навреме, за да спасят оцелелите долу.

— Ей, шефе… какво става?

Роз се опитваше да се освободи от термоодеялата си, за да се изправи. Той запълзя надолу и я натисна обратно в мига, в който нови проблясъци осветиха мрачните небеса в далечината. Скоро земята около тях се разтърси.

— Чуй ме, Роз. Трябва да се върна там, където се приземихме. Трябва да намеря радиостанция и да съобщя на командването какво става. Хеликоптерите от „Рузвелт“ ще се появят прекалено късно.

Партньорката му пак се опита да се изправи.

— Ще дой…

— Няма. Трябва да останеш тук. — Нови експлозии. По склона се изля поток от дребни камъни и образува купчина до нея. — И не бива да се показваш навън. Ще се върна колкото може по-скоро.

Погледът й срещна неговия и за миг се проясни.

— Обещай ми — каза тя.

Лайл не искаше да я лъже и не отговори. Затича се с всички сили към зоната на бомбардировката.

— Дейв! Трябва да вървим! Ония глупаци ни бомбардират!

Айрънуд провираше грамадното си туловище между двете грамадни крила на вратата, защитаващи тази огромна зала. Носеше пет златни книги, наслуки измъкнати от многоетажните лавици.

— Почти свършвам! — извика му в отговор Дейвид, който правеше снимка след снимка на картата. Земята отново се разтърси. От тавана на залата западаха камъни и затрополиха по пода. — По дяволите! — Завъртя се и се затича към изхода, като напъха фотоапарата в един вътрешен джоб на разтворената си канадка.