— Направил е абсолютно същото като с другите откраднати файлове. Извлякъл е от служебните досиета данните за семейството, мястото на раждане и геномите.
Лайл се отпусна. Никога не го беше заплашвала опасността разследването му да се провали, но фактът, че Айрънуд е придобил крадена собственост, в края на краищата щеше много да облекчи живота му.
— Странно — прибави Ковински.
— Какво е странно? — Личният му опит показваше, че от тази дума не следва нищо добро.
— В имената на файловете няма нищо за неандерталския геном.
Роз въведе някаква команда и подчерта осем от файловете.
— Това е всичко, което е записал на флашката. — Тя се обърна към полковника. — Искате ли да ги отворим? В случай че ги е преименувал.
Лайл се отдръпна и Роз се захвана за работа, докато той и Ковински наблюдаваха как на екрана се появява нещо, напомнящо рентгенови снимки на червеи.
— Ето го — обяви Ковински, когато агентката отвори осмия файл. — Уиър ми каза, че бил с неандерталска ДНК. Митохондриите определено не са човешки. — Тя посочи цифрите до един от червеите. После се намръщи и гласът й прозвуча сепнато. — Това е секвенирано в нашата лаборатория. Носи идентификационния код на военнослужещия.
— Работили ли сте тук с неандерталска ДНК? — попита Лайл.
— Много би ми се искало, но не сме.
— Уиър може да е внесъл проба, без да каже на никого.
— Няма как да вземеш ДНК от устната лигавица на неандерталец. Дори само извличането й от парче кост на двайсет и девет хиляди години е много бавна процедура. Вероятността за контаминация е…
Лайл не се интересуваше от нищо друго, освен от разследването.
— Тая ДНК неандерталска ли е, полковник?
Отговорът на Ковински беше всичко друго, но не и успокоителен.
— Не съм абсолютно сигурна от какъв вид е, но категорично не е на човек. Близък е, но… не е. — Тя се наведе и натисна още няколко клавиша. — Името на военнослужещия би трябвало да е… Хмм. — Изправи се със стиснати устни. — Няма име.
Безпокойството й определено не му хареса.
— Това важно ли е?
— Като оставим настрани въпроса защо Уиър ме излъга за произхода на пробата, това наистина е важно, защото за да го направи, е заобиколил всичките ни правила за събиране на проби и за запазване тайната на личните данни. Това е сериозно нарушение на работните ни стандарти.
— Защо го е направил? Защо някой изобщо би го направил?
Ковински дълго го гледа, явно водейки някакъв вътрешен дебат.
— По-добре аз да ви попитам нещо.
Лайл въздъхна. Нощта не се очертаваше особено приятна.
— Защо военновъздушните сили се интересуват толкова от някакъв незначителен случай на шпионаж, свързан с нечовешка ДНК? — Преди Лайл да отговори, полковникът съвсем сериозно продължи: — Сещам се за няколко причини, но не ми харесват. И ми се струва, че обектът на вашето разследване е много над моето равнище на достъп до класифицирана информация. Много над него.
Последвалата тишина го изпълни с облекчение. Позволяваше му да се съсредоточи, докато преценяваше следващия си ход. „Силата е в численото превъзходство“, реши накрая.
— Полковник, виждам, че имам нужда от специалист по генетика. Вместо да застрашавам оперативната сигурност на това следствие, като се обърна към трета страна, склонен съм да ви помоля да се включите в моята следствена група като консултант.
Ковински още по-силно стисна устни.
— Първо трябва да уговорим някои неща. Няма да допусна да бъде опетнена репутацията на лабораторията, като бъде включена в проучване, което може да се определи като несериозно, спекулативно или… смехотворно.
— Съгласен. Приемате ли?
— Имате ли право да ми разрешите нужния достъп до информация?
— Имам.
— Тогава приемам. А сега ми обяснете какво става, по дяволите?
— Какво знаете за Холдън Стенис Айрънуд?
Лайл с удоволствие видя, че неочакваният въпрос я свари неподготвена.
— Богат. Много богат. Прям. Знам, че са го показвали по новините във връзка с разследване на дейността му. Нещо, свързано с купуване на вестници и телевизионни канали. А, и строи частна ракета за туристически… — Тя млъкна. Явно най-после се бе сетила за онова, с което не желаеше да се замесва. — Вярва в летящи чинии.
— Абсолютно — потвърди Роз, с което не му помогна особено много.