Ковински посочи екрана. Беше се изгърбила леко.
— Това ли било? Извънземна ДНК?!
— Не — отвърна Лайл успокоително. — Айрънуд е главният обект на това следствие, но то няма нищо общо с неговите… да ги наречем хобита.
— Щом това не е нито извънземна, нито човешка ДНК, каква е тогава? — попита Ковински. — И каква е връзката й с Дейвид Уиър?
— Логични въпроси — отвърна той. — Точно за тях се нуждаем от вашата помощ.
7.
Айрънуд каза нещо, но вниманието на Мерит беше насочено другаде.
Гледаше светлините на лосанджелиските небостъргачи, сияещи на тъмнооранжевия фон на помръкващото небе, ала мислено си представяше искрящите на слънцето води на Южния Пасифик. С лекота пореше това топло тюркоазено море, а от всички страни се плъзгаха акули, безшумно, без усилие. Допреди пет дни се намираше тъкмо там. Там искаше да се намира и сега, но седеше в салона на частния панорамен вагон, а думите на Айрънуд се сливаха с ритмичното тракане на стоманени колела по стоманени релси и нарушаваха покоя му.
Той се извърна от прозореца.
— Извинявам се. Какъв дар?
Облечен с ленен панталон и скъпа копринена хавайка, милиардерът държеше полинезийския метеорит, който Мерит му беше донесъл.
— Дар от номо — доволно произнесе той странното име и вдигна метеорита към светлината, сякаш бе фин кристал, а не осемкилограмова буца метал.
Мерит мислено повтори последната дума. Изненадващо малката група небостъргачи в центъра на града се плъзна покрай прозореца с хромирана рамка, докато влакът набираше скорост, отдалечавайки се от Юниън Стейшън. Перспективата да прекоси страната за цели три дни не го блазнеше. Не разбираше защо богаташ като Айрънуд губи толкова много време, колкото и да мрази самолетите.
В другия край на салона Айрънуд се изтягаше на дълга зелена кушетка, предназначена за много по-дребни тела — тапицирана с мохер и с рамка от светло дърво с тънки кантове лъскав никел. Върху кръглата масичка от стъкло и хром отляво имаше лампа от полирана стомана с формата на глава на кобра, хвърляща топла светлина върху мъжа и неговото най-ново съкровище.
— Номо. Извънземните, които са ни оставили цивилизацията. И сигурно са дали тласък на еволюцията ни.
Мерит обикновено избягваше да дискутира шантавите убеждения на своя работодател. Какво значение имаше откъде е дошла цивилизацията преди един милиард или там колкото бяха години? Какво значение имаше дали са идвали извънземни, щом сега ги нямаше?
Милиардерите обаче си позволяваха разкоша да се отдават на своите мании и колкото и изтощен да беше след полета от Таити до Лос Анджелис, Мерит от опит знаеше, че се очаква да участва в разговора. Айрънуд живееше в свой собствен часови пояс и това означаваше, че всички негови служители трябва да го спазват. Никой не си лягаше да спи преди шефа.
— Извънземните си имат име, така ли? — попита Мерит. Кой да знае?
— Номо. Естествено това сигурно не е истинското им име, обаче така племето догони нарича амфибиите, които ги научили на астрономия. Виждаш ли тук? — Той му даде знак да се приближи.
Мерит изчака малко, за да усети ритъма на влака, после пресече салона с олюляваща се походка. Преди две-три години някой му беше казал колко е струвало преустройството на този вагон. Смайваща сума от порядъка на милиони. И за какво? Пак си оставаше обикновен стар вагон, макар да го бяха облицовали с лъскави листове гофрирана стомана и да имаше втори етаж с панорамен купол, с който приличаше на бомбардировач от Втората световна война. Проклетата бракма тракаше и се клатеше като товарен влак. Той премести един нисък фотьойл до заоблената кушетка.
Айрънуд повдигна метеорита, за да му покаже гравираната на повърхността му карта на Слънчевата система.
— Само си помисли какви познания предполага това изображение. — Милиардерът поклати глава. — Тук са всички планети, които обикалят около Слънцето. Юпитер има четири луни. Сатурн е с пръстен. Подробности, които хората на тая планета няма как да са знаели без сложни математически изчисления и прецизни телескопи. Само че догоните са знаели всичко, че дори и повече, още преди хиляди години. Преди хиляди.
На Мерит не му пукаше, даже догоните да го бяха знаели и преди милиони години. Пък и вече беше чул същата лекция от онази Макклейри.
— Питаш се… кои са догоните, нали? — Айрънуд лукаво му се ухили, отлично съзнавайки, че Мерит изобщо не се интересува от това. Не че щеше да го смути. Никога не го смущаваше. — Африканско племе. Обитават земите на неколкостотин километра южно от Тимбукту. На самия край на света.