Мерит сподави непреодолимото си желание да се прозее.
— Подходящо място за кацане на извънземни. Никой няма да ги забележи.
— А, съмнявам се, че са кацнали там. Предците на догоните най-вероятно идват от Средиземноморието. Там кацнали номо — както и да са се наричали всъщност — и хвърлили семената на културите, от които се развили Египет, Финикия, Харапа, кой ли не. После, когато всичко отишло по дяволите — световен потоп, преместване на полюса, каквото и да се е случило, за да отслаби първите цивилизации, — догоните се придвижили на юг в Африка и се заселили там. — Той замълча за миг, сякаш във въодушевлението си беше казал повече, отколкото възнамеряваше. — Нещо от тоя род.
Мерит кимна, като че ли това имаше някакво значение за него. Нямаше. Обаче щом неговият работодател знаеше всички тези неща, защо не ги знаеше никой друг? Според него или имаше доказателства, или нямаше. Щом картата върху метеорита беше толкова важна, колкото Макклейри и Айрънуд твърдяха, защо не я покажеха на професорите, учените или там, който се занимаваше с подобни работи? Разбира се, не можеше да зададе тези въпроси на милиардера. С това само щеше да си спечели поредната безкрайна лекция по теория на конспирациите и за злото корумпирано правителство.
Айрънуд го погледна с нескрита веселост.
— Ето нещо, което няма да те отегчи, обещавам ти.
Мерит се съмняваше, но преди да успее да отговори, до тях се приближи млада стюардеса със зелен униформен блейзър, която носеше кофичка за шампанско, пълна с лед. Вътре имаше голяма бутилка диетична кола. Тя наля чаша на Айрънуд и предложи на Мерит, който обаче поиска кафе.
Милиардерът изчака стюардесата да се върне в кухнята, като закриваше с длани метеорита, почиващ върху грамадните му бедра.
— Спомняш ли си момчето от военната лаборатория?
Мерит сви рамене.
— Дейвид Уиър. Естествено.
— Взех го на работа.
Трябваха му няколко секунди, за да смели тази информация. Уиър и без това вече беше на заплата, тъй да се каже. Носеше на Айрънуд информация от военните бази данни и милиардерът му плащаше. Или по-точно, плащаше му Мерит в качеството си на посредник. Той реши, че думите на Айрънуд могат да означават само едно.
— На щат ли?
— Дейв ми каза, че можел да използва други генетични бази данни, за да ми даде каквото ми трябва, и че щял да работи по-бързо, ако не се опитва да проникне тайно в държавни компютри.
На Мерит не му пукаше какво може Уиър, но го обезпокои нещо, за което работодателят му беше намекнал.
— Искате да кажете, че сте разговаряли с него лично?!
— Защо не?
— Вие ми плащате да се грижа за сигурността ви. Аз открих Уиър в интернет. Той не трябваше да знае, че сте крайният купувач на стоката му. Не можете да му имате доверие.
— Момчето ми върши работа. Пък и го погледнах в очите. Няма проблем с него.
— Това момче нарушава федералните, щатските и военните закони, като краде файлове от военна компютърна система! — упорстваше Мерит. — Когато Отделът за криминални разследвания го залови, а това ще се случи, ще му предложат имунитет и огромно възнаграждение, ако решат, че може да ги отведе до вас.
— Значи е по-добре, че момчето вече не работи при военните, нали така?
Мерит хвърли поглед към метеорита в скута на Айрънуд.
— Освен това ми плащате да ви държа настрани от всичко, което може да се нарече… незаконно.
Милиардерът присви очи.
— Искаш да кажеш, че си направил нещо нередно, така ли? Нещо, свързано с това тук? — Той вдигна метеорита.
Тези думи свариха наемника неподготвен. „Това пък откъде ми се натресе?“
— Казах ви, че нямам разрешение за разкопки. И формално трябваше да съобщя на френските власти за всичко, което съм взел от обекта. Но това няма нищо…
— Известно ти е, че изобщо не ми пука, за каквито и да е бумаги. Особено пък френски бумаги. Питам те дали си загазил в нещо и не си си направил труда да ми съобщиш.
Мерит му каза истината от своята гледна точка.
— Аз лично не съм загазил.
Айрънуд не изглеждаше убеден.
— И не си се сблъсквал с никой от ония Макклеъри, например?
— Изпреварих ги.