— Другите чакат.
Коридорът на последния етаж свършваше с високата двукрила дъбова врата на най-сигурната стая в сградата на Фондацията, където ръководителите и служителите на Семейството се събираха, за да обсъждат финансово инвестиционни стратегии на стойност десетки милиарди долари в авоари на Макклеъри. Другата функция на тази светая светих обаче нямаше нищо общо с материалното.
Сю-Лин отправи преценяващ поглед към Джес.
— Готова ли си?
Джес беше готова. Сю-Лин отвори тежката врата и я въведе в Небесната зала.
По света имаше още дванайсет такива помещения, по едно във всеки град, в който се беше установил род от Семейството. И като всички други, тази зала бе кръгла, с диаметър осем метра. На купола беше изобразено нощно небе със златните звезди на зодиакалните съзвездия. В центъра на помещението имаше кръгла маса от светъл дъб, инкрустирана с по-тъмно дърво — радиален мотив с дванайсет еднакви сегмента, всеки носещ стилизирано изображение на цвете, планина, око или друг символ.
Срещу всеки от сегментите беше поставен по един дъбов стол, общо дванайсет, грубо изработени и рязко контрастиращи на изтънчения разкош на всичко друго в сградата на Фондацията.
Случайният наблюдател можеше да предположи, че кръглата маса донякъде е вдъхновена от легендите за крал Артур. Всъщност дори децата от Семейството — които всяко лято провеждаха там уроците си — знаеха, че тези легенди са вдъхновени от историите за Артурус Ютър Брей, пазител, живял през втори век от новата ера.
Сю-Лин изтегли един от столовете и седна до масата. След миг колебание Джес се настани до нея. Бяха сами в залата.
— Джесика, познаваш всички — каза братовчедка й, като скръсти ръце върху полираното дърво.
Заоблените стенни плоскости се вдигнаха и разкриха десет големи видеоекрана. Над всеки имаше отделен дисплей, показващ града и местното време, от Лондон до Канбера и всички точки помежду им.
Към Джес погледнаха десет познати лица.
Пет от възстановените Дванайсет бяха жени, най-млада, от които беше тя. Сю-Лин я следваше по възраст. Другите три бяха петдесетинагодишни — пазителки на родовете в Атина, Буенос Айрес и Канбера.
Най-стар от седемте мъже беше Андрю Макклиъри от Ню Йорк. Неговият род пръв от Семейството успешно се бе установил в Северна Америка. Андрю представляваше изключителна гледка — близо осемдесетгодишен, ала несломен от възрастта, висок, слаб като бастун, с вчесана назад гъста бяла коса. Носеше тъмносин костюм от Савил Роу. Ясните му сини очи бяха интелигентни, преценяващи. Не беше в добри отношения с леля й, спомни си Джес, но Флориан така и не й беше обяснила защо.
Пръв заговори Андрю, най-старият от Дванайсетте, ала не за да й изкаже съболезнования.
— Джесика, по нашите традиции в момента на смъртта на Флориан ти стана пазителка на Рода Макклейри. Решена ли си да продължиш да изпълняваш тази роля?
Тя плъзна поглед от екран на екран и откри едно лице, което не я наблюдаваше толкова строго, колкото другите — Вилем от Макао, най-близък с леля й от всички присъстващи, колега археолог и пазител на Рода Тасман. Веднъж като малка Джес му каза, че прилича на пират с бръснатата си глава и топла кафява кожа, и той й прати своя снимка от Белиз с превръзка на окото и пъстър зелено-жълт папагал на рамото. Леля й стоеше усмихната до него. По повод утвърждаването на Джес за нейна наследница, Флориан й сподели, че не се е омъжила тъкмо заради Вилем.
Пазителите не се подчиняваха на много правила, но не можеха да се женят помежду си. Първите богове бяха създали Дванайсетте рода, разпръсквайки Семейството по Дванайсетте вятъра, и тези родове трябваше да запазят самостоятелността си. Имената им можеха да се менят с поколенията, отразявайки бракове и промени в местожителство й обичаи, ала семейните генеалози педантично контролираха произхода им и се грижеха никога повече от 144 души да не знаят, че родът им може да се проследи пряко до времето на Първите богове. По този начин по-лесно можеха да гарантират запазването на тайната за произхода на Семейството.
И сега Вилем, чийто дисплей показваше, че се намира в Рейкявик, Исландия, а не в Макао, й кимна едва забележимо, сякаш й намекваше, че по-късно ще имат време да си поговорят.
— Решена съм — отвърна Джес.
— Съобщиха ли ти как е умряла пазителката на Рода Макклейри? — Андрю беше адвокат. Говореше отсечено, сякаш взимаше от нея свидетелски показания в съда.
— Вестителите, които дойдоха при мен, не знаеха нищо. Никой нищо не ми е съобщил.