— Емил — каза Андрю.
Джес се обърна към екрана, излъчващ от Рим, към мъжа с характерното строго лице, натоварен да мисли за възможно най-лошите неща, които могат да сполетят Семейството, и да го предпазва от тях. Як, с тъмни мустаци и брадичка катинарче, Емил Греко лично я беше обучавал на стрелба с огнестрелно оръжие и ръкопашен бой.
— Флориан се свърза с мен по радиостанцията точно преди да се случи. — Заради ритмичния му неаполитански акцент измамно мекият му глас звучеше почти като музика. — Тя беше на мястото на нов храм, Джесика.
Джес запремигва. „Още един?!“ Леля й не й беше казала за нова находка.
— Бил е Айрънуд — делово съобщи Андрю. — Очевидно е разработил неизвестен за нас метод за тяхното откриване.
Всички от Семейството знаеха, че Флориан ненавижда Холдън Айрънуд, който хищнически ограбваше исторически обекти, за да доказва теориите си за извънземните наставници на човечеството. И го презираше още повече, защото не публикуваше откритията си. Джес намираше известна ирония в това, тъй като фондацията „Макклеъри“ също разкриваше избирателно информация за резултатите от собствените си проучвания. Ако нещо имаше връзка с историята на Семейството, външните учени никога не научаваха за него.
— Успяла ли е да влезе в храма, преди да… — Гласът й секна.
Отговори й Вилем. Той разбираше.
— Фло го е видяла, Джес. Имало е Небесна зала. Оригинална. Храмът е под водата, тъй че не е непокътнат. Но го е видяла, преди да умре.
Джес мислено му благодари за тази малка утеха.
Преди невероятното откритие, че съществуват истински храмове на Семейството, единственото наследство на Макклеъри от най-ранните дни, когато Първите богове живеели и работели сред хората, беше Книгата на преданията: записаните спомени на Макклеъри, преподавани като свещено писание на всяко поколение от всеки род на Семейството.
В Преданията се описваха храмовете на Първите богове, построени от Дванайсетте рода от първоначалното Семейство, които техните богове пръснали по света.
Според общоприетото допреди три години тълкувание на Преданията дванайсетте храма бяха митични, а не истински — алегоричен разказ за това как Първите богове избрали Семейството да работи заедно с тях за създаването на първите ферми, училища и градове на човечеството.
Тази научна интерпретация се промени буквално за една нощ, след като финансираната от Айрънуд експедиция откри необикновена постройка близо до границата между Индия и Пакистан. Развалините се намираха в сърцето на високоразвитата цивилизация на Харапа, датираща от 2500 г. пр.н.е. Сградата съответстваше на описанията на храмовете в Преданията и имаше истинска Небесна зала.
Мина повече от година, докато археолозите на Семейството научат за този обект и установят контрол над него. Когато успяха, древните камъни потвърдиха надеждите им — руините на храма бяха с четири хиляди години по-стари дори от съседните харапски градове.
Ако Айрънуд беше публикувал откритието си, а той не го направи, обектът в Индия щеше да попадне в графата „исторически аномалии“ и да се нареди до стотици други нетипични находки, които явно не се вписваха в общоприетата историческа хронология, но не даваха достатъчно информация, предполагаща, че трябва да се разработи друга хронология.
За Семейството обаче този обект представляваше доказателство, че техните предания са буквална истина. Древните храмове вече не бяха митове.
Флориан привлече Джес в трескавата възбуда на онези първи дни, във възроденото чувство за цел, което вдъхна нова енергия на всеки род от Семейството. Новата мантра гласеше: щом Айрънуд може да ги открие…
После, преди по-малко от две години, поредната експедиция на милиардера се натъкна на нов храм в Андите. Перуанската находка разтърси фондацията „Макклеъри“: как можеше Айрънуд да разполага с информация, толкова по-точна от тази на Семейството?
А сега съобщаваха на Джес, че Флориан е била на мястото на трети храм, открит от стария съперник на Семейството само месеци след втория… И присъствието й там някак бе довело до смъртта й.
Повече не можеше да се сдържа.
— Какво става? Айрънуд явно знае нещо, което не ни е известно!
От Канбера й отговори Виктория Кларидж, силно почерняла от слънцето и с постоянни бръчици от усмивка по лицето.