— Тъкмо върху това работят всички във Фирмата, скъпа. Ще направим нов превод на Преданията, като започнем с клинописа.
Джес беше ходила във Фирмата, грамадна пещера с изкуствено поддържан климат в Австралия, където по време на паниката от Студената война през 50-те години на XX век Семейството бе пренесло най-ценните си артефакти. Под ръководството на Рода Кларидж сега това беше главната им изследователска лаборатория.
— Ако позволите да се намеся, сега не е моментът да обсъждаме метода на Айрънуд — прекъсна ги Андрю.
Джес усети, че всички погледи се отправят към нея. Въпреки огромните разстояния, преодолени от видеоекраните, надвисналото напрежение ясно се долавяше.
Старецът сведе очи към лист хартия на масата пред него и започна да чете на глас:
— Джесика Бронуин Рут Теймар Елизабет Мириам Ан, рожба на Макклеъри от Рода Макклейри…
Джес чуваше думите, усещаше мащабността на значението им.
— … както първите от нашето Семейство са били избрани от боговете, така сега си избрана и ти. Моля, изправи се.
Тя се подчини. Чу следващите думи на Андрю сякаш през гъста и оглушаваща мъгла.
— Ще идеш със Сю-Лин при Източника на нашата вяра и там ще научиш онова, което е позволено да знаят единствено пазителите. — Той се вгледа в очите й от хиляди километри разстояние. — Утре ще поговорим пак.
Десетте екрана един по един угаснаха, после заоблените стенни плоскости се спуснаха и ги скриха.
Джес и Сю-Лин отново останаха сами. Гърлото на по-младата жена беше пресъхнало.
— Какво представлява Източникът? — попита тя.
— Трябва сама да го видиш.
— Защо? Къде е той?
— Тук. Където е бил винаги. Откакто прадедите ни пристигнали в Турус.
— Турус — смутено повтори Джес. Чувстваше се необичайно глупаво. — Така келтите са наричали Цюрих.
— Така ние сме наричали Цюрих.
Джес разсъждаваше над думите й, докато вървяха по коридора и се качваха на асансьора.
Кабината се спусна под номерираните етажи, под фоайето и продължи да се движи.
— Семейството ни дошло тук преди две хиляди години, Джесика. Това е единственият град, който никога не сме напускали.
Джес усети слабо разтърсване на пода, когато кабината забави ход и спря.
Внезапен студен полъх накара косъмчетата на тила й да настръхнат и тя рязко се завъртя към проблесналата ярка светлина. Задната стена на асансьора се отваряше.
Сю-Лин й отправи спокоен поглед.
— Всички сме минали през тази врата. Сега е твой ред.
9.
Джес направи крачка навън и сетивата й се претовариха. Ослепителното сияние на изкуствена светлина… гореща. Кухият неравен тропот на обувките й… някаква метална решетка. Остър, наситен мирис на влага… и пръст. Тя затвори очи. Миризмата беше позната, характерна. Отвори очи и зрението й се проясни, приспособи се към светлината на кръга от прожектори.
Намираше се на метална платформа, висяща над открит изкоп.
Застана до парапета и отправи поглед към дъното. Намираше се на височината на триетажна сграда.
— Черква? — попита тя. — Откога е?
— Ти ми кажи — отвърна Сю-Лин.
Простата кръстовидна постройка долу беше потъмняла от времето. Скеле поддържаше трите каменни стени, но въпреки това Джес можеше да прочете тяхната история.
— На хиляда и петстотин години. Плюс-минус… двеста.
Въпреки че стените на изкопа бяха укрепени с метални греди и тежки дървени талпи, Джес виждаше стратиграфията на пластовете в широките пролуки между подпорите. Горните пет-шест метра бяха еднообразни. Това предполагаше, че пръстта е насипана, може би когато на това място бе започнало съвременното строителство и майсторите бяха положили стабилна основа. Долните пластове изглеждаха естествени — тук-там личаха признаци за наводнения през годините и три тънки черни ивици, означаващи поне три големи пожара.
— Ако можех да направя радиовъглеродно датиране на проби от онзи пласт от пожар на трийсетина сантиметра над основата, щях да сведа грешката до петдесетина години.
Сю-Лин кимна одобрително.
— Няма нужда. Сградата датира от петстотин двайсет и четвърта година от нашата ера.
— Нали каза, че сме тук от две хиляди години?
— Така е. Тази сграда датира от петстотин двайсет и четвърта година. Преди това на същото място сме построили римски храм на Аполон. Преди него тук е имало свещена горичка за келтски ритуали. Това място винаги е било наше.