Джес насочи вниманието си към масата, за да види дали дървото също е…
Очите й се разшириха.
— Масата! — ахна тя. — Каменна е.
— Вгледай се по-внимателно — повтори братовчедка й.
Джес отмести стола и плъзна пръсти по масата. Студеният камък беше гладък, полиран.
— Гранит… дребнозърнест… този зелен оттенък е характерен за Швейцария, затова предполагам, че камъкът е местен. Но защо не е…
Пръстите й спряха, стигайки до една от дванайсетте линии, които излизаха радиално от центъра на масата и я разделяха на дванайсет сегмента. Линиите на всички дъбови маси, които беше виждала в зали на Семейството, бяха или нарисувани, или инкрустирани с дърво или метал.
Джес се обърна към братовчедка си.
— Линиите са гравирани. Това ли имаш предвид?
Сю-Лин не отговори.
Джес отново насочи вниманието си към древната каменна маса и след миг дъхът й секна от изненада. Беше пропуснала нещо. Нещо важно.
Дъбовите маси във всички съвременни Небесни зали бяха еднакви. Всеки от дванайсетте сегмента носеше различен символ: изображение на съзвездие. Не от познатия зодиак, а съзвездията на Семейството — до ден-днешен неговите астрономи спореха къде точно се намират тези дванайсет звездни системи.
— Очертанията на съзвездията… не са…
— Това не са съзвездия.
Джес смаяно зяпна братовчедка си. Тя отричаше основен факт от семейната история, на който ги учеха от деца.
— Но…
— Вгледай се по-внимателно — за трети път каза Сю-Лин.
Озадачена, Джес пак огледа повърхността на масата и след кратък размисъл избра конкавното изображение в най-близкия до нея сегмент. Това беше съзвездието Цвят — голям кръг, малък кръг и хоризонтална черта, разположени един под друг. Какво друго можеше да е?
Тя безсилно прехапа устна. Изпитанието явно продължаваше, ала нямаше представа какво се очаква от нея.
След малко Сю-Лин изтегли един от столовете. На него лежеше пакет с големината на малка кутия за обувки, увит в пурпурен плат. Тя го вдигна и го занесе при друг сегмент от масата, в чийто символ бяха учили Джес да разпознава съзвездието Лък.
Под тъмната тъкан се показа черен метален предмет, покрит с вдлъбнатини. Сю-Лин го постави в съответстващото му по форма легло и въпросително погледна Джес.
— Метеорит? — предположи младата жена.
Братовчедка й повтори влудяващото напътствие:
— Вгледай се по-внимателно.
Сега вече предизвикваха професионалните й познания. Джес заобиколи масата и вдигна предмета. Оказа се изненадващо тежък, но тя с облекчение установи, че наистина е метеорит, отрязан от едната страна. Разгледа диаграмата върху плоската му повърхност и я позна.
— Това е хелиоцентрична слънчева система, следователно датира приблизително от… трети век преди новата ера.
Братовчедка й поклати глава.
Джес сподави раздразнението си.
— За да го датирам по-точно, имам нужда от лаборатория. Колко по-стар може да е този предмет?
— На девет хиляди години.
Думите отекнаха в тихата зала като гръм, разнесъл се след светкавица.
— Невъзможно!
— И все пак е вярно. — Сю-Лин посочи другите сегменти на масата. — Ние предполагаме, че така наречените съзвездия, нарисувани или инкрустирани върху дървените ни маси, всъщност са двуизмерни изображения на триизмерни легла, предназначени за дванайсет различни предмета. Един от тези дванайсет предмета е този метеорит.
— „Предполагаме“?! — Джес неволно стисна артефакта в ръцете си. Нима Сю-Лин искаше да каже, че пазителите не знаят какво всъщност представляват дванайсетте символа?
И тогава, подобно на безброй други преди нея, тя пое своето бреме, научавайки истината.
— Тайната е изгубена и даже пазителите не знаят къде да я търсят — произнесе Сю-Лин.
10.
Айрънуд влезе през люка на извънземния космически кораб.
„Някой ден — помисли си той. — Някой ден…“ После го връхлетя звуковата приливна вълна на казиното и развали илюзията.
Звъняха камбанки, писукаха електронни сигнали, пищяха сирени и във всичко това беше вплетен вездесъщият шум, който професионалистите наричаха „ромолене“ — звънливият танц на монети върху монети, изсипващи се от ротативките в твърдите метални легенчета. Естествено в последно време само няколко автомата на първия етаж на казиното работеха с монети. Повечето бяха с електронни карти, които теглеха долари и центове на малки постоянни суми и от време на време прибавяха големи печалби, но задължително по силата на фино настроени уравнения, гарантиращи малко повече теглене, отколкото прибавяне, освен за неколцина късметлии.