В момента там имаше всичко, което се очакваше от експериментален център за нови технологии в областта на хазарта. Към главния вход бяха обърнати видео ротативки, традиционно разположени в кръг, чиито капаци бяха отворени и разкриваха електронните им вътрешности, докато на екраните продължаваха да проблясват примамливи образи.
Останалата част от видимото пространство беше заета от компютърна техника, също в действие. До безличната бежова задна стена имаше голяма маса, отрупана с папки, празни чаши от кафе, кутии от безалкохолни и опаковки от сладкишчета.
В хладната зала се чуваше бръмчене на мощен климатик и едва доловимият разговор на техниците.
Представителите на Комисията за контрол на казината в Ню Джърси винаги бяха добре дошли, ако пожелаеха да направят проверка за незаконно частно залагане в големи размери и в неразрешени игри. Червеният салон изглеждаше точно такъв, какъвто очакваха всички.
Само че не беше. Заради онова, което се криеше зад безличната бежова странична стена и цилиндричната светлоизолираща врата, поставена не за да спира светлината, а да поддържа температурата от другата страна.
Осемте техници също не бяха такива, каквито изглеждаха. Неофициално всеки от тях печелеше пет пъти повече от Осман Мирза, който, като управител на „Атлантик Сити Инкаунтърс“, беше най-високоплатеният служител в комплекса. Поне според официалното счетоводство.
— Здрасти, шефе. — Кийша Харъл, която оглавяваше екипа в Червения салон, носеше синя тениска с голямо британско знаме над думата ГЪРЦИЯ. Айрънуд го досмеша, тъй като картирането се нареждаше сред основните й компетенции. Едва двайсет и осем годишна, Кийша вече спокойно можеше да излезе в пенсия, благодарение на седемцифрената премия, която й беше платил, за да отхвърли последното предложение на Гугъл.
Неколцина от техниците откъснаха за миг поглед от работата си, любопитни какво предизвикателство им носи. Четирима мъже и една жена от осемте грижливо подбрани специалисти бяха приблизително на възрастта на Кийша, млади, амбициозни и талантливи, каквито обикновено са иновативните математици. Другите двама бяха петдесетинагодишни инженери ветерани. Когато се стигаше до сглобяване на нестандартни компютри, опитът беше не по-малко важен от иновативността.
— С какво можем да ви бъдем полезни? — попита Кийша.
— Хрумна ми нещо, което можем да опитаме, докато чакаме координатите на четвъртия обект.
Айрънуд с радост забеляза, че е привлякъл цялото й внимание. Работата, с която екипът се занимаваше в тази зала, не можеше да се обсъжда по имейл или телефон. Ако узнаеха какво става там, властите нямаше само да го викат като свидетел в Конгреса — направо щяха да го затворят зад решетките и да изхвърлят ключа.
— Какво ще кажеш да сравним първите три обекта, нали разбираш, да изведем всичките им общи особености? Ако открием други места със същите характеристики, сами ще можем да търсим нови точки, които да проверяваме.
Докато мислеше над предложението му, Кийша се заигра с дългите, украсени с мъниста кичури от раста прическата си.
— Страхотна идея. Всъщност Франк работи по това още откакто намерихме третия обект. — Тя се обърна към един от екипа. — Франк? Би ли дошъл тук?
Франк Биън неохотно се помъкна към тях. Нисък и брадат, той носеше оръфани дънки, сандали и зелено-кафява фланелена риза. Айрънуд си помисли, че май никога не го е виждал с други дрехи.
— Как върви?
— Още нищо.
Кийша се усмихна окуражително на мрачния математик.
— Обясни на човека, Франк.
— Ами първият обект, индийският, е в речна долина. Навътре в сушата, на малка надморска височина. Когато е бил построен, до него се е стигало по вода. Вторият е в Андите. Много нависоко. Много навътре в сушата. Не може да се достигне по вода. Третият е в Южния Пасифик. Някога е бил над морското равнище. На остров. Достижим само по вода. — Франк се извърна, като че ли се срамуваше от неуспеха си. — Засега не сме открили нещо, което да ги свързва, освен че трите колонии имат еднакъв план.
— Добре, Франк, това е всичко — каза Кийша. Връщай се на работа.
Той кимна и се затътри към компютъра си.
Айрънуд нарочно криеше някои подробности от екипа, въпреки че хората му знаеха най-важното, което им трябваше. И сега той напомни на Кийша един от тези детайли.