— Та това е едно от местата, които решихме да проверим — продължи Кийша. — Да видим дали и там е имало колония.
— Нали вече ми каза, че не сте открили нов обект.
— Не колония, но под тоя хълм…
— Казва се „тор“ — поправи я милиардерът. — Гластънбъри Тор.
— Да. Та под тоя тор има постройка, която не фигурира в учебниците. Погледнете.
Айрънуд наблюдаваше екрана, увлечен както винаги, щом ставаше дума за неговата незаконна инвестиция от двайсет милиона долара.
Кийша кликна върху дистанционното и всички цветове на дисплея рязко се промениха, станаха неестествени и пъстри. Фалшиви цветове — веднъж му беше обяснила тя, произволно определени нюанси, избрани, за да подчертават разликите между различните материали. Листата на дърветата сега бяха бели, тревата под тях — оранжева. Белите камъни от руините бяха яркочервени. Колите на недалечния паркинг бяха черни.
— Превключваме на ГСРСА — съобщи Кийша, натисна един клавиш и паркингът изведнъж изчезна. Очевидно беше построен след 2005-а, откогато датираше неговата версия на базата данни. — Сега отнемаме еднометров пласт, за да отстраним наземните структури… като следваме хоризонталите…
Дърветата с всичко останало на повърхността също изчезна и яркочервените руини на абатството леко се изместиха — в момента се виждаха само фундаментите им. На техния пъстроцветен фон обаче се появи паяжина от черни и зелени линии.
— Това тръби ли са? — попита Айрънуд.
— Главно отходни канали. До два метра дълбочина има още много. Само че ние ще отидем направо на пет метра под повърхността…
Образът отново се промени и развалините на абатството бяха заменени от по-малък червен правоъгълник. Милиардерът знаеше какво означава това: на около пет метра под черквата се беше издигала друга, по-древна постройка. Най-вероятно римски храм. Раннохристиянските паметници често бяха строени върху езически светилища.
— При такива почви започваме да търсим колониите на дълбочина пет метра. Искате ли да опитате? — подаде му дистанционното Кийша.
Айрънуд никога не можеше да устои на изкушението да поиграе с новите си играчки.
На дисплея се появи яркосин хоризонтален план на онова, което самият той беше нарекъл „извънземна колония“. След малко планът затрептя, наклони се на едната страна, после на другата, като се появяваше и изчезваше толкова бързо, че го виждаше само като послеобраз. Компютърната програма търсеше закономерности във висококонтрастното оцветяване на обекта.
Военните използваха същия метод за анализ на разузнавателни снимки. Докато човешкото око невинаги можеше да забележи силуета на замаскиран вражески танк, компютърът налагаше този силует към всяка възможна точка на снимката, под всички възможни ъгли. Търсенето на закономерност отнемаше време. И на практика беше безпогрешно.
След половин минута трептенето спря и се появи съобщение: НЯМА ПОПАДЕНИЯ.
— Вижте, при реалното търсене анализирахме по един квадратен километър и слизахме с по половин метър дълбочина — поясни Кийша. — Пълният анализ на тоя тор ни отне три дни.
Тя отново кликна върху дистанционното.
— Сега ще ви покажа направо забавната част.
Айрънуд съсредоточено наблюдаваше дисплея в очакване скоро да се покаже познатото очертание на мегалитна гробна камера под абатството. Хълмовете във Великобритания бяха пълни с такива.
Екранът се промени и той запремигва от изненада. Скритата дълбоко под руините постройка беше пет пъти по-голяма от мегалитна гробна камера: нещо повече, стените й бяха удивително прави и всички ъгли бяха точно деветдесет градуса.
— Каква е дълбочината? — Докато чакаше отговора, той неволно затаи дъх.
— Двайсет метра. Познахте ли вече какво е това?
Айрънуд трескаво размишляваше. „Двайсет метра. Трябва да е на хиляди години. Обаче строежът е съвършен. Сякаш е нещо ново и…“ И тогава се сети.
— Бомбоубежище.
Той заразглежда подземната постройка с интерес, не със съжаление. Червеният салон се намираше под толкова строга охрана тъкмо заради системата, която Кийша току-що беше използвала, за да разкрие бомбоубежището. ГСРСА. База данни „Глобална среда чрез радари със синтезирана апертура“ на военновъздушните сили на САЩ.
ГСРСА беше неговата новопридобита рожба за двайсет милиона долара, родена от безпрецедентна военна технология за дистанционно сондиране, изпитана за пръв път от две космически совалки през 80-те години на XX век. Впоследствие се бяха развили две нейни форми: едната публична, а другата строго секретна.