Официално ГСРСА се използваше за създаване на топографски карти и наблюдение от космоса на морските равнища и земетръсните движения. Съединените щати обаче бяха разработили секретна сателитна разузнавателна система: ИМПЕРИЯ, мрежа от свободно летящи съзвездия от радиолокатори и спътници. Те не само можеха да заснемат с изумителна резолюция земната повърхност нощем и през облачна покривка, но и да проникват под повърхността в търсене на подземни съоръжения и изобщо всичко, което можеше да се скрие на няколко метра под земята — и на много по-голяма, дълбочина, ако се приложеха съответните методи за анализ на данните.
ГСРСА представляваше най-голямата съкровищница на разузнавателна информация, създавана някога.
Сега той притежаваше нейна версия.
— Най-вероятно е от петдесетте години — прибави Айрънуд. — За защита на местните власти в случай на атомна война.
— Оптимисти — усмихна се Кийша. — Както и да е, ето го и триизмерния модел, който създадохме въз основа на десетсантиметрови разрези.
Пред хипнотизирания му поглед очертанията на бомбоубежището сякаш се издигнаха от екрана и се завъртяха, образувайки триизмерна реконструкция. Виждаше се куполовидният покрив, дори размазани силуети на койки, бюра и вътрешни стени.
Тази измамно проста демонстрация на технически възможности имаше дълбоко значение. Като използваха огромното количество информация в откраднатата база данни ГСРСА, можеха да създадат подобни изображения на всяко секретно укритие за подводни лодки на американския флот, на всяка секретна ракетна установка на военновъздушните сили, на всяко секретно укритие, построено за защита на избрани държавни ръководители, за да бъде гарантирана непрекъснатостта на властта в случай на война или природно бедствие. Само трябваше някой — или някоя страна — да е в състояние да си позволи компютърната система, необходима за тяхното издирване, и да разполага с достъп до алгоритъма, позволяващ извличане на изумителни детайли от нещо, което повечето специалисти биха определили като обикновени „фонови смущения“.
Айрънуд обаче не мислеше за правните и моралните последици от своята придобивка. Естествено военновъздушните сили знаеха, че е направено незаконно копие на базата данни ГСРСА, и милиардерът не се съмняваше, че вече се води разследване на високо равнище. Не хранеше и надежди, че ще успее да се измъкне.
Той участваше в надбягване и единственият начин да се спаси от изгнаничество или затвор беше да открие нужното му доказателство, за да дискредитира властите, преди те да открият нужното им доказателство, за да го арестуват.
Нямаше представа колко ще продължи това надбягване. А тъкмо сега, на сигурно място в Червения салон, при екипа си, това не го интересуваше. В ума му отново заплуваха мечти.
Някой ден, каза си Айрънуд, щеше да изобличи пред целия свят лъжите на властите и да покаже истината, която те криеха. В крайна сметка каква полза от огромното богатство, ако не направеше света по-добро място за живеене? Свят без тайни.
11.
Четири дни по-късно ръцете още я боляха.
На дясната си длан Джес Макклейри носеше яркозелен еластичен бинт. Пет шева. Лявата беше обездвижена с дебела бяла превръзка, от която се подаваха само палецът и върховете на пръстите й. Девет шева. Въпреки това физическите болки не я измъчваха толкова, колкото душевните, и не знаеше как да се справи с това.
Беше се върнала на последния етаж в сградата на фондацията „Макклеъри“, на същото недостъпно място, където десетте пазители я бяха приветствали по сателитна връзка. Ала в библиотеката на Фондацията почти нямаше следи от такава техника.
Три компютърни терминала, скрити под капаците на старинни бюра в една изолирана ниша, осигуряваха на изследователите от Семейството пълен достъп до дигиталния архив на Макклеъри в Австралия. Този жест към двайсет и първия век обаче беше дискретен, сякаш компютрите бяха само някаква преходна мода.
В останалата част от библиотеката властваха огромни стелажи и шкафове, до чиито горни лавици можеше да се стигне само със стълби на колела. Обстановката се допълваше от старинни месингови лампи със зелени стъклени абажури, стенни драперии в убити тонове, масивни орехови маси за четене и столове с високи облегалки и зелена кожена тапицерия. Навсякъде се носеше тежката миризма на стара хартия и полирано дърво. Несъмнено място за правене на наука, а не за отмора.