Оставаха по-малко от три месеца.
Основателна причина да продължи работата си, да възобнови проучването на генетичния си код.
За тази цел беше сглобил свой собствен мини суперкомпютър. Общата изчислителна мощност на трите свързани в мрежа кули Епъл Про вече надвишаваше достъпните му ресурси в лабораторията на въоръжените сили. Новите екрани също бяха по-големи, по-ярки и по-безвредни за очите от старите. Успя да се увери в това по време на няколко двайсет и четири часови маратона. Всичко друго в новата му лаборатория обаче определено беше примитивно.
Петте маси представляваха просто шперплатови плоскости върху дървени магарета. Зад масата с екраните, клавиатурите и външните дискове се спускаше черна плетеница от жици и кабели, която ги свързваше с компютрите и юпиесите. В друг ъгъл, потънал в дълбока сянка, имаше още четири маси, отрупани с не разпечатани кашони с лабораторно оборудване, закуски и няколко стека редбул. Походното легло със спалния чувал бяха за редките нощи, когато редбулът не му действаше.
Сега определено беше настъпил такъв момент, но се съмняваше, че скоро ще има време за сън. За безсънието му отчасти имаха вина среднощните обаждания на Айрънуд и собственият му инат. Както и новото геномно изображение на големия компютърен монитор върху импровизираното му бюро — този път пълният му генетичен профил, а не само на митохондриите му.
Геномът на дисплея разкриваше цялата истина: резултатите от изследването на митохондриалната му ДНК не можеха да се отрекат. Цели осем процента от неговата ДНК беше нечовешка.
Докато преглеждаше графиките на генома си, Дейвид замислено хапеше устни. След като откри във военната лаборатория, че неколцина други притежават особеностите на неговата генетична структура, не успя да установи друга очевидна връзка нито със себе си, нито помежду им. Изключение правеха само няколко души, чиито семейства бяха групирани по местоживеене.
Тези групи го бяха убедили, че закодираната в гените му смъртна присъда е рядък рецесивен белег, който са носили майка му и баща му, но всеки от тях само в по един хромозома. Съчетаването на двете характеристики обясняваше защо родителите му са преживели двайсет и седем годишна възраст и защо белегът се е запазил толкова дълго в човешкото население, без да бъде идентифициран като медицинска опасност.
Тъкмо някои негови проверки в интернет, за да намери информация за тези райони, бяха привлекли интереса на Мерит, а после и на Айрънуд. Когато му предложиха да купят неговите данни, той прерови военните файлове и продаде първите три групи информация. Дотогава беше разбрал, че или ще направи откритие, струващо нещо дори за военните — не всеки ден някой регистрираше нечовешка ДНК в хора, — или с малко късмет ще умре, преди да го изправят пред съда. Във всеки случай без тези пари нямаше да направи нищо навреме, за да се спаси.
Докато Айрънуд вярваше, че тези три групи с нечовешка ДНК имат извънземен произход, Дейвид приемаше за факт обратното. Досега обаче не беше успял да предложи правдоподобна и доказуема алтернативна хипотеза.
Затова реши да търси в генетичните профили не само на други хора, но и на други видове, тъй като природата ценеше добрите идеи: щом дадена секвенция аминокиселини беше постигнала нещо добро в конкретна форма на живот, имаше голяма вероятност тя да е съхранена и предадена на други поколения, а впоследствие и на други видове.
Тази сутрин беше наредил на компютрите си да сравнят собствените му гени с гените на двайсет и осем животински вида. По силата на установени правила, той включи седемнайсет бозайника, плюс птицечовка, влечуги, земноводни, птици и риби. Щеше да разбере дали резултатът е отрицателен чак след като машините сравняха всички секвенции, а това спокойно можеше да отнеме три дни. Положителният резултат обаче бе друго нещо. Можеше да се случи всеки момент, дори при първото сравнение.
Дейвид сподави прозявката си и се протегна. Беше време да приключва за тази вечер. Инструктира компютрите да му пратят есемес, ако открият позитивен резултат.