Лайл вече звънеше на Роз с клавиша за бързо набиране.
— Здрасти, шефе — поздрави тя.
— Тръгваме.
— Прието.
Той се изправи и дясното му коляно изпука.
— Оставаш тук до края на смяната си. Заключи вратата след мен.
Чан потупа пистолета, който лежеше до дневника му.
— Готов съм за всякакви изненади, сър.
— Да се надяваме, че няма да се наложи. — Лайл отвори задната врата и с облекчение излезе навън. Макар и задушно, все пак беше по-прохладно, отколкото във вана. В небето изтътна огромен самолет. Спускаше се и включените му светлини за кацане улавяха конуси сияеща мъгла. Лайл автоматично го идентифицира като „Еърбъс“ 319. Разбираше от самолети.
Той нахлузи бейзболната си шапка на техник от кабелна телевизия и погледна към склада. Номер 5 още светеше. Негов наемател беше собственикът на форда, Винс Гилдън, който държеше антикварна книжарница в Мейс Ландинг и бе наел помещението преди две седмици, привидно, за да складира излишната си стока. Тогава му бяха направили пълна проверка и се оказа чист, но Лайл си отбеляза да се заемат по-сериозно с него.
След по-малко от минута иззад ъгъла се появи черен додж „Интрепид“, спря до вана и Лайл се качи до Роз. Тя го посрещна с широка усмивка.
— Ще го следим ли?
Той посочи инсталирания по поръчка навигационен екран в центъра на таблото. Движещата се по паяжината от улици точка беше Уиър. Втора, по-малка карта, вписана в първата, показваше местоположението на доджа.
— Не, ще следим онзи, който следи него.
— Това е нещо ново — учуди се Роз. — И друга служба ли го наблюдава? — Като всички членове на екипа му, тя обичаше да участва в екшъни. Колкото по-диви, толкова по-добре.
— Съмнявам се. Според мен е книжарят. Гилдън. — Лайл закопча предпазния си колан и залепи гръб за седалката, когато Роз рязко потегли.
— Значи цивилен следи нашия човек. Нещо става.
— За съжаление.
Лайл докосна пистолета под мишницата си, за да се увери, че е там. От години не го използваше другаде, освен на стрелбището — но това, както и всичко друго в разследването, можеше да се промени.
Докато чакаше на червен светофар на абсолютно пустото кръстовище, Дейвид се изкушаваше да се обади в радиостанцията, която слушаше, и да постави въпроса какво трябва да се направи с живеещите сред нас нечовеци. Просто за да види колко бързо ще му затворят.
Светна зелено и той по навик се огледа наляво и надясно. Напред. Назад…
В огледалото видя кола, спряла с включени габарити отстрани на пътя, на шейсетина метра от него.
Дейвид натисна газта.
В страничното огледало зърна, че другият автомобил също потегля, но с изключени фарове.
Улицата леко завиваше и той за известно време изгуби втората кола от поглед. Когато пътят се изправи, тя отново се появи. Движеше се на разстояние и фаровете й вече светеха.
Следяха го.
Или беше попаднал на неподходящо място в неподходящ момент и случайно го бяха взели на прицел, или се намираше на подходящото място в подходящ момент за някой, който се интересуваше точно от него.
Бързо стигна до решение. Не можеше да направи нищо, за да се отърве от военните следователи. Дори да им избягаше тази нощ, пак щяха да го намерят. Случайно престъпление? Това беше друг въпрос. Имаше опции.
Дейвид промени крайната цел на пътуването си. Толкова късно през нощта в „Макдоналдс“ нямаше да има достатъчно хора, за да попречат на обир или кражба на кола. Той включи мигача. Щеше да се върне по Атлантик Сити Експресуей в „Холидей Ин“ и да спре пред ярко осветения вход на хотела. Сбогом, джамбази.
Взе първия изход. Надлезът на шосето ясно се виждаше в далечината, входната и изходната му лента бяха осветени.
Отново погледна в огледалото.
Колата продължаваше да го следва.
Проблесна мълния, после гръм разтърси стъклата на джипа.
Бавно мигащи оранжеви светлини се разляха в кръгли сияния върху предното стъкло и Дейвид натисна спирачките. Светлините фланкираха знаци, предупреждаващи, че входните рампи на шосето са затворени. Други табели насочваха към най-близкия следващ вход. Страхотно. Още десет километра по пусти второстепенни пътища.
Той подмина затворените рампи и продължи под надлеза.
И тогава джипът угасна. Двигател, фарове, предни чистачки, радио. Всичко. Дейвид отби и спря.