Нищо. Някой очевидно беше монтирал дистанционен прекъсвач в колата на Уиър, за да го спре на удобно място.
— Отвлекли са го.
— Така ли?
— Дистанционен прекъсвач. Стрелба. — Лайл насочи своето фенерче към задната седалка на джипа. — А и багажът му е тук.
Роз се пресегна, вдигна раницата на Уиър и я отвори на предната седалка. Извади черния му айпод, около който бяха увити кабелите на слушалките.
Това доказателство вече я убеди.
— Ясно. — Заподозреният не ходеше никъде без айпода. Затова беше монтирала проследяващото устройство в него. — Кой го е отвлякъл?
— Винс Голдън. С помощта и съдействието на ония с черното бентли. В Ню Джърси едва ли има много коли на стойност близо двеста бона, затова лесно ще открием собственика по буквите от номера.
— Още сега мога да ти го кажа — предложи Роз. — Айрънуд. За него не е проблем да си купи колкото иска бентлита.
Лайл не беше убеден.
— Айрънуд разговаря с малкия по пет пъти дневно. Няма никакви признаци за вражда помежду им. Защо да го отвлича?
— Може би защото още отначало си бил прав. Всички тия приказки за извънземни може наистина да са димна завеса за нещо друго и за да го обсъждат, трябва да разговарят лично.
— Има и по-лесни начини да си уредиш среща — възрази Лайл. — Не. Някой друг преследва Уиър.
— Някакъв си мухльо, лаборант?! На кого е притрябвал?
— Зависи какъв всъщност е малкият. — След като лично претърси работното място на Уиър в Мериленд, Лайл не откри нищо, което да подсказва какъв е и какво е намислил. Само онази стара фотография, направена по време на съвсем обикновена семейна ваканция. Определено беше важна, но засега неясно защо.
С Дейвид Уиър ставаше нещо. Полковник Ковински не можеше да идентифицира информацията, която й бе показал. Един шантав милиардер го криеше в импровизирана лаборатория, за да работи по тайнствен проект. И после го отвличаха някакви неизвестни.
Главната цел на Лайл продължаваше да е Холдън Айрънуд.
Обаче малкият започваше да става интересен.
„В космически кораб ли съм?“
Дейвид току-що се беше свестил на удобна широка седалка като в първа класа на самолет. Веднъж го бяха настанили на такава поради запълване на местата в икономичната класа. Обстановката се вписваше в същата характеристика. Луксозна. Заоблени стенни панели, около метър и половина широки, с вдадени навътре светли овали, които можеха да са прозорци, но в момента бяха непрозрачни. Заоблен таван с непряко осветление, скрито под дълъг панел в центъра, който минаваше по дължината на салона.
Ноздрите му се разшириха, доловили леко кисела електрическа миризма.
Това вече наистина беше мирис на „самолетен салон“. Той затвори очи и чу приглушени перки, раздвижващи въздуха. Електрическо жужене — генератор, — но липсваше усещане за движение и шум от двигатели. Все още се намираше на твърда земя.
Наведе се рязко напред, сещайки се за една друга миризма. Слепоочията му се пръскаха.
Газ.
Сега си спомни. Спирането на джипа. Книжарят Гилдън. Пушечните изстрели. Тичането, бягството, всичко абсолютно несъзнателно. После таксито. И пътника. И…
Той се разшава и усети нещо твърдо под себе си. Закопчалка на предпазен колан. Повдигна се, за да погледне назад. Други седалки, само че не в редици, по-скоро на отделни групи. „Дневна. В самолет?!“ Точно зад тях имаше стена с кожена облицовка, а в средата й — затворена врата. Видя до нея цифрова клавиатура. Система за сигурност. Отваряше се с шифър.
Дейвид се обърна напред. На по-малко от пет метра имаше също такава стена с врата. Самолетът трябваше да е огромен. „Боинг“ 747? Двуетажен „Еърбъс“?
Изведнъж се разтрепери. Тениската и дънките му бяха подгизнали от дъжда. Не можеше да е бил дълго в безсъзнание, нито да са го откарали много надалече. Летището на Атлантик Сити. Единственото в района, от което можеше да излети толкова голям самолет.
Тогава видя телефона си на една седалка на няколко метра от него.
Изправи се бавно, като се озърташе за камера или шпионка, ала не забеляза нищо. Нима онзи, който го бе отвлякъл с такава сложна логистика, бе толкова безразсъден, че да му остави телефона? Всъщност какво го интересуваше?
Взел решение, той се хвърли към другата седалка и грабна джиесема си. Включен! Силен сигнал!
Въведе телефона за спешни повиквания и натисна клавиша за набиране. Екранът се промени.