Без да отговори на въпроса му, Райето се потупа по сакото, издуто от нещо обемисто във вътрешния му джоб.
— Нося ти парите.
Дейвид претегли шансовете: необходимостта да разбере същността на бомбата, тиктакаща в собствената му генетична структура, срещу опасността да попадне в капан. Знаеше, че ако Райето работи за ФБР или Отдела за криминални разследвания на въоръжените сили, ще го арестуват, което му гарантираше, че ще умре зад решетките още преди да се е изправил пред съда. От друга страна, ако този мъж разполагаше с нова информация, която можеше да му помогне…
— Добре.
Райето го поведе към ъглова маса с два стола. На бялата ленена покривка имаше празна чаша и бутилка хайнекен. От купичката с ядки липсваше кашуто. Човекът явно чакаше отдавна.
Дейвид седна и остави раницата между краката си. Келнер с бяло сако дойде, за да вземе поръчката му, и той поиска вода. Райето погледна празната си чаша — явно му се пиеше още една бира, — но се спря на сода. Нервно потропваше по крака на масата с лявата си обувка.
Келнерът се отдалечи.
— Дай ми файловете.
Дейвид изведнъж съзря възможност да ускори търсенето си. За когото и да работеха, Мерит и Райето притежаваха способността — и парите — да пращат експедиции по целия свят само след няколкоседмична организация. Навярно можеха да му помогнат и по-непосредствено.
— Искам да променя уговорката ни.
Райето заплашително се наведе напред.
— Десет бона. Край на разговора.
— Не става въпрос за парите.
Онзи се смути и се поколеба.
— Знаеш как осигурявам информацията. Рисковано е.
— И какво от това? Нали ти се плаща? — Райето се извърна настрани, докосна ухото си и Дейвид за пръв път забеляза, че вътре има миниатюрно устройство.
Опита се отново да привлече вниманието му.
— Виж, отнема ми седмици да правя елементарни издирвания, без да ме усетят. Издирвания, които лаборатория, създадена специално с такава цел, може да проведе за ден-два.
Райето вече избутваше стола си от масата, за да стане.
Дейвид видя, че всичко отива на кино, и веднага даде на заден.
— Добре де, добре. Забрави, че съм го споменал. Ще го направим, както вие искате. — Той пъхна ръка в джоба си за връзката ключове, но следващите думи на Райето промениха всичко.
— Поканен си горе. Той не обича да го карат да чака.
Изглеждаше излишно в хотел срещу Белия дом да има президентски апартамент. Но пък по време на визитите си президентите на други държави се нуждаеха от такива условия. Човекът, който в момента се изтягаше на жълтия брокатен диван до горящата камина, изобщо не беше държавен служител, въпреки че често ставаше обект на техните разследвания.
Огромен, висок почти два метра и тежък близо сто и четирийсет килограма, той беше добре познат от честата си поява по новините.
Дейвид коригира предположението си за потенциалния достъп до ресурси. Холдън Стенис Айрънуд повече от десетилетие фигурираше в милиардерския списък на „Форбс“ и дори в агонията на глобалната рецесия с лекота се държеше в челната десетка. Притежаваше телекомуникационни компании, купуваше и продаваше цели информационни организации, държеше монопола над стратегически метали и строеше собствена орбитална туристическа ракета в Невада. Този човек можеше да купи света.
Айрънуд протегна ръка, без да става. Хватката му беше смазваща и ако се съдеше по хищническата му усмивка, той знаеше това.
— След като вече разбра с кого си имаш работа, си мислиш, че е трябвало да взимаш повече. — Също толкова познат, колкото и лицето му, дрезгавият баритон на милиардера имаше южняшки акцент като на Райето.
— Познахте.
— Ето такива хора харесвам. — Той с пъшкане смъкна босите си крака на дебелия персийски килим и седна. По пода бяха пръснати купчини вестници и списания на различни езици. — Ако продължиш да си честен, можем да правим бизнес. — Айрънуд кимна на Райето, който провери Дейвид с детектор за метал. — Честен си, нали?
— Продавам ви класифицирана информация от файлове на въоръжените сили, до които нямам право на достъп. — Детекторът изпиука, когато Райето го прокара над раницата, и Дейвид му я подаде, без да се налага да го молят.
Айрънуд имаше властно изражение, също като Ковински. Маската му на стар добряк си беше само маска. Дейвид не се съмняваше, че умът зад нея е остър като ръбовете на униформата на полковника.