— Честен с мене — поправи се милиардерът. — Военните са корумпирани, също като властите. Смъквай им кожата на тия глупаци. — Той се изправи, извисявайки се над Дейвид, също толкова могъщ физически, колкото и финансово. — Ама ако се опиташ да излъжеш мен… Е, ти си умно момче. Наясно си. — Айрънуд се озърна към Райето. — Всичко чисто ли е, Младши?
Айрънуд-младши беше подредил съдържанието на раницата върху масата в трапезарията: дрехите за спорт на една купчина, две стари романчета, малък черен айпод, около който бяха увити кабелите на слушалките, още по-малък дигитален диктофон и телефон.
— Засега. — Той извади батериите на телефона и диктофона, после натика всичко, включително айпода, в торба от оловно фолио, която предпазваше филма от рентгенови лъчи.
Айрънуд се насочи към добре обзаведения кухненски бокс.
— Къде са файловете?
Дейвид вдигна връзката ключове и смъкна капачето на рекламния ключодържател, за да покаже флашката.
— Ще ми трябва компютър.
Милиардерът отвори хладилника и махна с ръка на Младши, който взе ключовете от Дейвид. Поведението му показваше, че не обича да му махат така.
— Значи искаш да ми направиш ново предложение. — Айрънуд извади бутилка диетична кола, наля си в кристална чаша и я пресуши. — Казвай.
Дейвид започна да излага идеята си, а Айрънуд се върна на дивана, изтегна се и затвори очи.
— И колко ще ми струва това?
— Компютрите и периферните устройства ще струват най-много, може би сто хиляди. Още петдесет бона за лабораторно оборудване и консумативи.
— Ами милионите ДНК проби? Разходи по събирането? Персонал?
— Цялата работа вече е свършена. От Генографския проект. Шест-седем частни генеалогически фирми. Още десетина университета. Информацията вече я има. Само трябва да я преровим.
Айрънуд си потърка носа, без да отваря очи.
— И тия фирми и университети просто ще ни дадат достъп до данните си, така ли?
— Университетите, да. Останалото можем… тоест вие можете да го купите. Всички продават информация. Миналия месец свалих безплатно публикуваната митохондриална ДНК секвенция на неандерталец.
Милиардерът отвори едното си око и го погледна, после се надигна и седна, насочвайки към Дейвид цялото си внимание.
— Чувал ли си за Чарлз Форт?
Дейвид не беше, но с готовност щеше да го слуша, за каквото и да пожелаеше да говори. Никой друг нямаше да му помогне да открие човек с неговите маркери, преживял двайсет и седмия си рожден ден. Когато — и това непременно щеше да се случи — въоръжените сили откриеха злоупотребата с техните ресурси, неизбежното разследване и забавяне буквално щяха да са фатални за него. Щяха да минат месеци, преди да го вземат насериозно и дори само да планират повторно провеждане на неговото проучване.
Айрънуд загряваше за лекцията си.
— Форт е бил велик човек. Учен. Починал през трийсет и втора, обаче бил един от първите в научната общност, които надули свирката. Нали знаеш как събират доказателства в подкрепа на любимите си теории и после прескачат всички открития, които им противоречат. Сигурен съм, че си виждал как става, нали така?
Дейвид се нуждаеше от помощта му, ала това не означаваше, че е длъжен да се съгласява с всичко, което казва.
— Понякога при анализите се допускат грешки и затова се изключват от проучването. — Той сви рамене. — Но се случва и изключението да потвърди правилото.
— Точно така! — Айрънуд насочи показалец към него, сякаш държеше пистолет. — Ами Ричард Файнман? Чувал ли си за него?
— Естествено. Проектът „Манхатън“. Квантов физик. Може би един от най-великите учени на двайсети век.
— Никакво „може би“. Той е казал същото за изключенията от правилото.
— А именно?
— Ако правилото има изключение, което може да се докаже чрез наблюдение, това правила е грешно. — Милиардерът впери очи в него. — Тия групи, дето ги продаваш на моя човек… струва ми се странно, че един младши лаборант в държавна лаборатория пръв се натъква на нещо толкова важно… Тъй де, на нечовешка ДНК?
— Ами не. — Дейвид беше проверил в литературата, задавайки си същия въпрос. — Много други изследователи са обръщали внимание на резултатите, обаче…
Айрънуд не го остави да довърши.
— Те обявяват резултатите за грешка при анализа или за контаминация и най-великото откритие на всички времена е изхвърлено на боклука! Ти си видял данните и групите. Знаеш ли какво е това, Дейв? Защото аз определено знам. — Той се надигна от дивана и се изправи в целия си величествен ръст. — Ти си открил категорично научно доказателство — доказателство! — за нещо, което вече е известно на властите и което те са крили от нас. Но ти… убеден съм, че си се натъкнал на истинска бомба.