Това щеше да е един от аргументите му. Живата памет помнеше време, когато всички мангали в пещерата бяха горели непрекъснато, защото в земите около Върха на учените и пристанището на Карт под него имаше достатъчно гориво.
Сега обаче горите, нарисувани на стенописите в горните коридори, вече ги нямаше. По тази някога зелена земя растяха само редки храсти, безполезни туфи трева. Тъй като нямаше растителност, която да задържи почвата, ветровете година след година я отнасяха.
А снеговете, всеки зрящ можеше да се убеди в това, с всяка година се спускаха все по-надолу по планините. Понякога недостатъчно, за да го забележиш още на следващата зима - но я виж стенописите, виж релефа. През вековете, откакто художниците си бяха свършили работата, снеговете бяха напреднали с цели стадии.
Тел ’Чон вървеше бързо, защото се опасяваше, че Ганеш ще размисли и ще отмени аудиенцията. Но когато наближи края на пътя, видя, че високата порта на голямата Зала е отворена и мангалите от двете и страни, два пъти по-високи от останалите, пламтят, сякаш няма недостиг на гориво и никога няма да има.
Той спря за миг пред златния модел на кръста на Пътешествениците, изработен от самите тях. Прътът, който му служеше за стойка и в същото време изпълняваше ролята на резе на портата, беше увит с бели и пурпурни ленти. Иначе щеше да е опасен при боравенето с тежкия кръст, защото по долната му страна имаше остри шипове, които можеха да набодат непредпазливите длани и пръсти. Никой не знаеше за какво служат, въпреки че Пътешествениците очевидно ги бяха поставили там с някаква цел.
Тел ’Чон проясни ума си, мина през почти два пъти по-високата от него порта и съобщи за пристигането си. Гласът му отекна в Залата. Тя беше кръгла, широка колкото петнайсет кай, легнали един до друг, всеки с глава до краката на съседа си.
Беше чувал, че на огромната ѝ стена има схема, която обяснява най-сложните доказани факти за произхода на Земята. Не можеше да разбере дали този слух е верен, защото в момента стената бе покрита със застъпващи се парчета тъкано пурпурно платно, сваляно единствено в случаите, когато се събираха златните майстор-учени и затваряха портата.
Тел ’Чон имаше да учи още години, докато започне пътя си към този сан.
Ганеш го погледна. Старият учен стоеше до централната маса, кръгла структура от дялани каменни лавици, предназначени за хиляда триста двайсет и едната златни книги на Пътешествениците. Всяка от книгите съдържаше по петдесет и три тънки златни правоъгълника, върху които бяха гравирани техните цифри, схеми и звездни пътища.
Тел ’Чон знаеше, че в тях има и друга информация. Досега обаче, въпреки изследванията на поколенията учени, бяха преведени само частите с цифри и звездни карти.
- В посланието си казваш, че имаш предложение за проучване. - Ганеш отново сведе очи към книгата, която четеше на светлината на малките мангали, опасващи многоетажните лавици. Очевидно смяташе, че аудиенцията няма да трае дълго.
Тел ’Чон започна с грижливо подготвеното си предисловие.
- Златни майсторе, флотът се нуждае от нови карти на пролива в Бурното море между Карт и Никенк.
Ганеш обърна с пръчица от слонова кост гчатния лист на книгата.
- Неотдавнашните загуби на товари се дължаха на бури, а не на проблеми с картите. Можеш да си вървиш.
Тел ’Чон беше готов за това бързо отпращаие.
- Златни майсторе, новите карти, които предлагам, не са за навигационни корекции.
Ганеш отново вдигна поглед от книгата.
- За какво друго могат да служат навигационните карти?
- За записване на времето, на особеностите на бурите.
- Можеш ли да четеш писанията на Пътешествениците?
- Не, златни майсторе, но особеностите на бурите могат да се изведат от картите, описващи височината на вълните и скоростта на вятъра.
- С каква цел?
- За по-точно предвиждане на бури. Така корабните майстори ще могат да променят курса или да отлагат плаването, за да намалят риска от загуба на товара.
Ганеш затвори книгата и ядосано почука с пръчицата си по ръба на една лавица.
- Същите изчисления могат да се използват в подкрепа на твърдението на някои, че днес бурите били по-силни, отколкото в миналото.
- Числата ни показват особеностите на света. Някои особености наистина се променят с времето.
- Но не и светът.