- Няма как да си сигурна - напрегнато заяви Чарли.
- Съжалявам, но е сигурно. - Джес посочи древния скелет в изкопа. - Тези хора не са от твоя народ. Геологията не лъже.
- Това е въпрос на тълкуване.
- Както казах, ще направим радиовъглеродно датиране на костите, ще анализираме артефактите, но знам, че съм права.
- А аз знам историята на тая земя, както ми я е разказвал баща ми, а на него - неговият баща, и така чак до времето, когато Гарвана я е разказал на всички хора. - Чарли насочи показалец към Къртс. - Моят народ ще реши тоя въпрос. Не докосвайте скелета, не копайте и за ваше собствено добро не използвайте режещи инструменти, докато не дойде шаманът, за да оправи нещата. - Той се отдалечи, сякаш се опасяваше да не избухне.
Къртс го проследи с поглед.
- Имаш ли представа кога ще се появи тоя шаман?
Преди Джес да отговори, че не знае, двамата чуха далечен грохот на вертолет и вдигнаха очи към небето.
- Не мога да повярвам на късмета си! — възкликна Къртс.
- Няма как да пристигне толкова бързо. Особено от Инувик. - Хеликоптерът се приближаваше от изток. Инувик беше най-близкото летище в тази посока, на три часа път по въздух.
Къртс го наблюдаваше с присвити очи. Вертолетите на „Халдрон" бяха боядисани в зелено. Този беше бял с червени ивици.
- Канадските въоръжени сили?!
Хеликоптерът започна да се спуска между лагера и археологическия обект и Джес видя, че не е на военновъздушните сили, а на частна компания. На опашката прочете думите „екскурзии".
Къртс усмихнато я потупа по рамото.
- Ела да видим кой е толкова шантав, че да дойде на екскурзия тук. Обзалагам се, че е шаманът или други старейшини.
Тя не прие баса, но закрачи до него и към тях скоро се присъединиха останалите членове на археологическия екип. Всичко, което нарушаваше еднообразното ежедневие в тундрата, си струваше вниманието. Който и да пристигаше, не го бяха очаквали.
Хеликоптерът плавно кацна. Пилотът явно искаше да се увери, че теренът е здрав, за да не повреди плазовете. Вместо да угаси двигателя, той остави ротора бавно да се върти.
- Явно няма намерение да се бави много - отбеляза Къртс.
Всички спряха на безопасно разстояние от машината.
Вратата се отвори и отвътре изскочи мъж с разкопчана зелена канадка, дънки и високи гумени ботуши. Носеше черни авиаторски очила, но не и ръкавици.
Той се приведе, докато излезе изпод ротора, плъзна поглед по двайсетината души, които го чакаха, вдигна шепи пред устата си и извика:
- Джесика Макклейри!
Къртс я погледна.
- Познаваш ли го?
Хрумна ѝ само една мисъл, само едно обяснение.
- Нещо се е случило...
- Какво? - попита той.
Джес пое дълбоко дъх.
- Може да се наложи да си тръгна. - Тя се насочи към мъжа.
- Да си тръгнеш ли? Къде? - Къртс я последва. - Ще ми трябва писмен отчет.
- Ще обясня на компанията - отвърна Джес. Сърцето ѝ биеше бясно. Винаги беше знаела, че ще се случи нещо такова, ала очакваше да е след години. После сърцето ѝ се сви.
Мъжът от хеликоптера извади къс черен автомат изпод канадката си и се прицели в нея.
Джес инстинктивно се метна към Къртс и извика:
- Залегни!
Претърколиха се върху торфа и в същия момент се разнесе тихо изпукване, последвано от болезненото изпъшкване на Къртс.
Тя го усети, че се напряга, и видя червените петна, разцъфтели и на двата му крачола.
- Прави се на умрял... не мърдай... - Джес завъртя глава и видя, че той се е вторачил шокиран в нея.
Половината от екипа се бяха пръснали. Другите бяха останали стреснати на местата си, неуверени какво се е случило. Двама се затичаха към нея и един след друг гротескно подскочиха във въздуха, улучени от автомата.
Все още просната по корем, Джес запълзя встрани от неподвижното тяло на Къртс, смъкна ръкавиците си и докато с треперещи ръце разкъсваше американския цип на яката си, чу жвакане на приближаващи се стъпки. Тя бръкна под канадката си и затърси тежкия сребърен кръст, който носеше на шията си. Ако трябваше да умре, щеше да вземе със себе си някой от тях.
- На колене - заповяда мъжът.
Той спря извън обсега ѝ, насочил оръжието си към нея. Джес позна късия, лесен за криене автомат „Хеклер & Кох" МР5К. Бяха я обучавали да използва такъв. Стисна кръста в дланта си и се надигна.
- Това няма да ни спре - заяви тя.
Мъжът се подсмихна.
- Ще спре теб. - Прицели се и добави: - Казаха ми, че сигурно ще искаш да се помолиш.
Джес скришом измъкна острието от кръста. Представи си как вдига ръце за молитва и в същия миг го хвърля. Той щеше да я убие, разбира се. Нямаше как да изпревари куршумите. Но с малко късмет и при неговата незащитена шия, щеше да...