Джес не се интересуваше от конструкцията на корабите. Тя гледаше като хипнотизирана големите им яркожълти гротове, върху всеки от които с кобалтово синьо беше нарисуван прост, неорнаментиран вариант на кръста на нейното семейство.
- Туарегски кръст - каза Айрънуд и я погледна. - Знакът на Макклеъри, нали?
Дейвид разтвори няколкото си ката изолиращи дрехи, свали от шията си кръста и ѝ го подаде. После приклекна, за да извади фотоапарат от чантата си. Джес здраво стисна тежкия сребърен символ в дланта си.
- Знаех си! - триумфално възкликна милиардерът. - Всичко си идва на мястото. - Той посочи кръста на стенописа, без да го докосва. - Никой, абсолютно никой не знаеше откога датира тоя символ. И ето го доказателството, че тръгва оттук! Разпространил се е в Средиземноморието, сигурно чрез финикийците - никой не знае те пък откъде са дошли. И оттам на юг в Северна Африка, където са го съхранили туарегите. Тия пустинни номади сигурно са клон на твоя народ, Джесика. Живеят в матриархат. Мъжете носят було, а жените ходят с открити лица! И са съседи на догоните. Близо до голямата библиотека на Тимбукту. Всичко съвпада!
- Какво им е специалното на догоните? - попита Лайл.
- Предполага се, че са получили висши астрономически знания от извънземни - услужливо поясни Марано.
- Ако случайно някой не е забелязал, на тая рисунка няма извънземни - отбеляза специалният агент. — Само хора.
Лъчът на фенерчето на Джес се плъзна по стенописа. Лайл имаше право. Навсякъде бяха изобразени схематични фигури, дребни и тъмни: по корабите, кейовете, алеите покрай пристанището. Всички с по две ръце, два крака, една глава.
- Естествено, щом са достатъчно близки до нас, за да се кръстосваме, басирам се, че отдалече изобщо не изглеждат различни - тросна се Айрънуд.
Джес се обърна към Дейвид.
- Трябва да продължаваме нататък.
- Ще ви настигна. - Той засне серия панорамни кадри и преди да стигнат до първия завой, вече отново вървеше до нея. — Още колко?
Тя нямаше нужда да поглежда разпечатката.
- Двайсет метра надясно след другия ъгъл.
Там откриха втори стенопис. Въпреки че някои участъци бяха повредени, Джес видя групи животни, някои в кошари. В една постройка, очевидно кланица, колеха добитък, дъбеха кожи, мелеха кости за нещо.
- Какви са? - Дейвид правеше снимка след снимка. - Лами ли?
- Напълно възможно. - Лъчът на фенерчето на Айрънуд спря върху въпросните животни. - Определено са приспособени към студа. Вижте каква рунтава козина имат.
- На Антарктида никога не са откривани кости от бозайници - каза Марано.
Милиардерът не сметна този аргумент за съществен.
- Никой не е откривал и тая колония. Щом тия хора са плавали около света, защо да не са донесли полезни животни от Южна Америка?
- Насам. - Двайсет метра по-нататък Джес отново стоеше пред затворена двукрила врата. Крилата ѝ обаче не бяха дървени.
- Злато?! - Дейвид вдигна фотоапарата. Айрънуд поклати глава.
- Потъмнели са. Може би са от месинг или бронз.
- Бронзът не е точно свръхмодерен извънземен метал от космическата ера. - Джес съжали за думите си още щом ги произнесе. Без този човек тя изобщо нямаше да е там. Беше ѝ помогнал дори когато собственото ѝ семейство я изостави.
Милиардерът прие забележката ѝ добродушно.
- Може би извънземните са им дали тоя материал, защото са знаели, че с примитивни технологии не може да се постигне повече. - Лъчът на фенерчето му затанцува по вратата. - Някой познава ли тия знаци?
Двете крила бяха широки по около метър и двайсет, два и половина метра високи, с по дванайсет вдлъбнати плоскости, върху които бяха гравирани миниатюрни фигури.
- Някаква писменост? - Дейвид фокусира фотоапарата си.
- Не е клинопис - отвърна Айрънуд. Той си свали ръкавицата и прокара показалец по фигурите на дясното крило. - Има достатъчно повторения, за да е азбука, а не пиктограма. Това може да е основата за първата писменост.
Марано също докосна някои от знаците.
- А може дизайнерите от деветхилядната година преди Христа да са смятали, че това върви най-добре със завесите.
Джес престана да ги слуша и се опита да не мисли как биха реагирали другите пазители на факта, че външни хора пипат собственост на Семейството. Натисна леко лявото крило и то поддаде.
- Удивително! - възкликна Айрънуд. - Пантите още са здрави.
Джес натисна крилото още по-силно. Вратата се съпротивляваше, но бавно се отвори навътре с остро скърцане. Тя пристъпи напред и другите я последваха, осветявайки помещението с фенерчетата си.
Сърцето на Джес се сви.