Джес го зяпна. Мъжът, убил Флориан в Полинезия, сега работеше за Андрю и Сю-Лин - за Семейството.
- Ще удвоя цената - заяви Айрънуд.
- Не се продава. Ти ме уволни, да не си забравил?
- Ти пък заряза сина ми на произвола на съдбата.
- Сам си беше виновен, по дяволите. Макклеъри се появиха в Корнуол само защото Младши им е казал къде е обектът!
- Лъжеш! - Айрънуд се хвърли напред и Мерит вдигна пистолета към главата му.
- Младши им снасяше още откакто се изпусна къде е индийският храм.
Милиардерът се обърна към Джес.
- Вярно ли е?
- Знам, че нашите хора търсеха източници. Нямам представа дали синът ви е бил сред тях.
- Беше - кратко и жестоко се изсмя Мерит. - Първо се напи в един неподходящ бар. После им казваше каквото го питаха, защото си мислеше, че ще го убиеш, ако научиш, че заради него ти се е изплъзнал обектът в Индия.
- Никога не бих го направил.
- Несъмнено. Това щеше да е моя работа.
На лицето на Айрънуд се изписа мъка.
- Казвал ми е, че веднъж за малко си щял да го направиш - добави Мерит. - След злополуката, при която убил жена ти.
- Той не беше виновен! Обичам сина си... никога не бих убил човек... никога не съм нареждал на теб да убиваш! - Гласът на Айрънуд трепереше от толкова силно негодувание, че Джес му повярва. Макар да не беше сигурна, че може да му прости.
- „Направи каквото трябва" - така ми казваше. И аз го правех. - Мерит избърса лицето си с длан и остави кървави следи.
Погледът на Джес се насочи към лявата му страна, над кръста. По бялата му канадка имаше петна и тя забеляза дупка от куршум.
- Всичко това не струва човешки живот, Мерит.
- Продължавай да си го мислиш. Ще правите каквото ви кажа и никой няма да пострада.
- Какво искаш да направим? — тихо попита Дейвид.
- Свалете оня кръст, изнесете го навън и ще ви пусна.
- Добре. - Дейвид стрелна Джес с поглед. Тя го разбра. Ако му се подчиняваха, поне имаха шанс да се измъкнат на повърхността преди началото на бомбардировката.
Айрънуд обаче го познаваше добре.
- Когато му свършим работата, ще ни избие.
- Според мен ще ни избие още сега, ако не се подчиним - възрази Джес.
Тримата се приближиха до кръста с високо вдигнати ръце.
Докато Дейвид и Айрънуд търсеха някакъв начин да повдигнат златната скулптура, Джес пребледня от нахлулия в съзнанието ѝ спомен.
- Не го докосвайте!
Те спряха и изненадано я погледнаха.
- Носещата греда, върху която е кръстът - отдолу има остри шипове.
Дейвид приклекна, насочи фенерчето си нагоре и подсвирна.
- Откъде знаеш?
Тя сви юмрук, спомняйки си тежкото желязно резе на портата на светилището.
- Виждала съм друга като нея.
- Умно момиче. - Мерит стоеше наблизо с пистолет в ръка.
- Вече сте опитали - отвърна Джес. - Искахте да се нараним. - Следващите му думи потвърдиха правотата ѝ.
- Има много начини да го направя. - И преди тя да реагира, Мерит я удари с браунинга си по лицето.
Джес успя да зърне как Дейвид се хвърля към Мерит, но удар с ръкохватката на пистолета го отхвърли назад към металните плоскости.
Тя видя Мерит да отстъпва, накуцвайки. Глезенът му бе навехнат. Трябваше да запомни това. Сега срещу Мерит се изправи Айрънуд.
- Хайде, опитай нещо - подкани го убиецът.
- За мен няма да е голяма загуба, нали знаеш. Ако се измъкна жив, утре ще ме пратят в затвора до края на живота ми.
- Направо ми късаш сърцето.
- Просто ти обяснявам, че няма какво да губя.
Мерит посочи с пистолета.
- Свали оня кръст, иначе и до затвора няма да стигнеш.
Дейвид се изправи и погледна Джес. Тя му кимна и вдигна ръка към сребърния си кръст.
- Аз имам по-добра идея — каза Дейвид.
Когато пристъпи напред, Мерит завъртя оръжието си към него.
Джес спусна ножа в ръката си и се хвърли в атака.
Мерит се обърна към нея прекалено късно. Стреля, но куршумът изсвири някъде нависоко. Тя се приведе, замахна нагоре, острието се закачи за разтворената му канадка и инерцията ѝ ги повали на пода, без ножът ѝ да му нанесе поражение.
Затъркаляха се по каменния път и се удариха в един от мангалите. Мерит се опитваше да смъкне пистолета си към нея, а тя се мъчеше да вдигне ножа си към него. Всеки път щом Дейвид или Айрънуд се опитваха да се приближат. Мерит натискаше спусъка и те бяха принудени да отскачат назад.
После... Мерит се превъртя за последен път и изви ръката ѝ, принуждавайки я да пусне ножа. С още едно претъркаляне се озова отгоре ѝ и като крещеше на Дейвид и Айрънуд да се отдръпнат назад, опря пистолета в слепоочието ѝ.
- Само опитайте да се намесите и ще я гръмна на място.
Джес се задъхваше под тежестта му. Пистолетното дуло ѝ причиняваше болка, мисълта за поражението беше непоносима.