Единствените други лични вещи на работното място на Уиър бяха несвързани с работата му четива на книжната лавица - главно списания за автомобили и мотоциклети, които постоянно се обновяваха - и подобно на всичките си колеги, той имаше лична чаша за кафе. Бяла керамична чаша с рисунка, в която Роз разпозна ексмена Джеймс Хаулет, сега наричан Логан и известен като Улвърийн. Очевидно един от най-популярните съвременни супергерои, той притежаваше избухлив нрав и искаше да знае откъде е дошъл.
— Нима с всички ни не е така? - беше казал Лайл.
В крайна сметка дори след претърсването на офиса му, Уиър си оставаше пълна загадка. Това само по себе си беше информативно. В работата на Лайл загадъчните хора обикновено бяха такива по една конкретна причина: нарочно криеха нещо.
— Последният файл - съобщи Роз. Полковник Ковински надникна над рамото ѝ.
— Това са файловете, по които Уиър работеше в петък вечер. Остана до късно.
— Известно ни е. — Лайл беше в колата, която проследи малкия до хотел „Хей-Адамс", и чу всяка дума, изречена както в бара, така и в апартамента на Айрънуд.
Ковински се вгледа по-внимателно в екрана.
— Да, това е всичко. Даже нечовешките му данни са тук.
- Какви данни? - Лайл не обърна внимание на интереса, изписал се на лицето на младата агентка.
- Нечовешки. Правеше сравнителен анализ в рамките на програма за качествен контрол. Поне така ми обясни.
- Какво означава „нечовешки"?
Роз се усмихна още по-широко. Лайл я погледна и поклати глава.
Ковински се замисли, преди да отговори. Сякаш усещаше, че във въпроса му има нещо повече от любопитство на следовател. Така си и беше, но той нямаше намерение да ѝ го каже. Едно бе Айрънуд да дрънка, че в откраднатите от Уиър файлове съществували доказателства за нечовешка ДНК, ала да го потвърди един рационален полковник от въоръжените сили... Това вече беше обезпокояващо.
- Неандерталска ДНК.
Малкият наистина бе казал на Айрънуд, че е свалил такава генетична информация.
- За пещерен човек ли става дума?
- Някога всички сме живели в пещери.
Той се замисли за сутерена на Уиър, също грижливо обискиран и лишен от лично присъствие.
- Някои още живеят в тях.
Роз написа нещо на клавиатурата.
- Горе главата, шефе. Ето файловете, които е копирал във вълшебния си ключодържател.
Сега Лайл обърна по-голямо внимание на екрана. Тези файлове бяха доказателството, което щеше да му позволи да постави Уиър пред избор: или затворник във федерален затвор, или информатор срещу Холдън Стенис Айрънуд.
Чекмеджето на устройството под бюрото се отвори. Роз извади отвътре сребрист диск, надписа го и постави датата с маркер, после го прибра в торбичка за веществени доказателства.
- Това е всичко.
Ковински му се усмихна с половин уста.
- Знаете, че неандерталските данни не са доказателство.
Той я разбра.
- Имате право. Уиър ги е взел от публичен източник, те не са държавна собственост.
- И ако наистина е разработвал програма за сравнителен анализ, има вероятност нито един от файловете, които е копирал оная вечер, да не е държавна собственост.
Лайл съзнаваше, че полковникът му отправя предупреждение. Дейвид Уиър беше дал тези файлове лично на Айрънуд, идеално впримчвайки милиардера в сговор за кражба на държавна собственост. От друга страна, ако откраднатите от малкия файлове не бяха собственост на въоръжените сили...
- Роз, можеш ли пак да провериш файловете, които Уиър е качил на ключодържателя си в петък вечер?
Компютърната специалистка затрака на клавиатурата.
- Готово. Проста работа.
Лайл погледна Ковински.
- Полковник?
Тя се пресегна и също натисна няколко клавиша.
- Направил е абсолютно същото като с другите откраднати файлове. Извлякъл е от служебните досиета данните за семейството, мястото на раждане и геномите.
Лайл се отпусна. Никога не го беше заплашвала опасността разследването му да се провали, но фактът, че Айрънуд е придобил крадена собственост, в края на краищата щеше много да облекчи живота му.
- Странно - прибави Ковински.
- Какво е странно? - Личният му опит показваше, че от тази дума не следва нищо добро.
- В имената на файловете няма нищо за неандерталския геном.
Роз въведе някаква команда и подчерта осем от файловете.
- Това е всичко, което е записал на флашката. - Тя се обърна към полковника. - Искате ли да ги отворим? В случай, че ги е преименувал.
Лайл се отдръпна и Роз се захвана за работа, докато той и Ковински наблюдаваха как на екрана се появява нещо, напомнящо рентгенови снимки на червеи.
- Ето го - обяви Ковински, когато агентката отвори осмия файл. - Уиър ми каза, че бил с неандерталска ДНК. Митохондриите определено не са човешки. - Тя посочи цифрите до един от червеите. После се намръщи и гласът ѝ прозвуча сепнато. - Това е секвенирано в нашата лаборатория. Носи идентификационния код на военнослужещия.