Мерит мислено повтори последната дума. Изненадващо малката група небостъргачи в центъра на града се плъзна покрай прозореца с хромирана рамка, докато влакът набираше скорост, отдалечавайки се от Юниън Стейшън. Перспективата да прекоси страната за цели три дни не го блазнеше. Не разбираше защо богаташ като Айрънуд губи толкова много време, колкото и да мрази самолетите.
В другия край на салона Айрънуд се изтягаше на дълга зелена кушетка, предназначена за много по-дребни тела - тапицирана с мохер и с рамка от светло дърво с тънки кантове лъскав никел. Върху кръглата масичка от стъкло и хром отляво имаше лампа от полирана стомана с формата на глава на кобра, хвърляща топла светлина върху мъжа и неговото най-ново съкровище.
- Номо. Извънземните, които са ни оставили цивилизацията. И сигурно са дали тласък на еволюцията ни.
Мерит обикновено избягваше да дискутира шантавите убеждения на своя работодател. Какво значение имаше откъде е дошла цивилизацията преди един милиард или там колкото бяха години? Какво значение имаше дали са идвали извънземни, щом сега ги нямаше?
Милиардерите обаче си позволяваха разкоша да се отдават на своите мании и колкото и изтощен да беше след полета от Таити до Лос Анджелис, Мерит от опит знаеше, че се очаква да участва в разговора. Айрънуд живееше в свой собствен часови пояс и това означаваше, че всички негови служители трябва да го спазват. Никой не си лягаше да спи преди шефа.
- Извънземните си имат име, така ли? - попита Мерит. Кой да знае?
- Номо. Естествено това сигурно не е истинското им име, обаче така племето догони нарича амфибиите, които ги научили на астрономия. Виждаш ли тук? - Той му даде знак да се приближи.
Мерит изчака малко, за да усети ритъма на влака, после пресече салона с олюляваща се походка. Преди две-три години някой му беше казал колко е струвало преустройството на този вагон. Смайваща сума от порядъка на милиони. И за какво? Пак си оставаше обикновен стар вагон, макар да го бяха облицовали с лъскави листове гофрирана стомана и да имаше втори етаж с панорамен купол, с който приличаше на бомбардировач от Втората световна война. Проклетата бракма тракаше и се клатеше като товарен влак. Той премести един нисък фотьойл до заоблената кушетка.
Айрънуд повдигна метеорита, за да му покаже гравираната на повърхността му карта на Слънчевата система.
- Само си помисли какви познания предполага това изображение. — Милиардерът поклати глава. - Тук са всички планети, които обикалят около Слънцето. Юпитер има четири луни. Сатурн е с пръстен. Подробности, които хората на тая планета няма как да са знаели без сложни математически изчисления и прецизни телескопи. Само че догоните са знаели всичко, че дори и повече, още преди хиляди години. Преди хиляди.
На Мерит не му пукаше, даже догоните да го бяха знаели и преди милиони години. Пък и вече беше чул същата лекция от онази Макклейри.
- Питаш се... кои са догоните, нали? - Айрънуд лукаво му се ухили, отлично съзнавайки, че Мерит изобщо не се интересува от това. Не че щеше да го смути. Никога не го смущаваше. - Африканско племе. Обитават земите на неколкостотин километра южно от Тимбукту. На самия край на света.
Мерит сподави непреодолимото си желание да се прозее.
- Подходящо място за кацане на извънземни. Никой няма да ги забележи.
- А, съмнявам се, че са кацнали там. Предците на догоните най-вероятно идват от Средиземноморието. Там кацнали номо - както и да са се наричали всъщност - и хвърлили семената на културите, от които се развили Египет, Финикия, Харапа, кой ли не. После, когато всичко отишло по дяволите - световен потоп, преместване на полюса, каквото и да се е случило, за да отслаби първите цивилизации, - догоните се придвижили на юг в Африка и се заселили там. - Той замълча за миг, сякаш във въодушевлението си беше казал повече, отколкото възнамеряваше. - Нещо от тоя род.
Мерит кимна, като че ли това имаше някакво значение за него. Нямаше. Обаче щом неговият работодател знаеше всички тези неща, защо не ги знаеше никой друг? Според него или имаше доказателства, или нямаше. Щом картата върху метеорита беше толкова важна, колкото Макклейри и Айрънуд твърдяха, защо не я покажеха на професорите, учените или там който се занимаваше с подобни работи? Разбира се, не можеше да зададе тези въпроси на милиардера. С това само щеше да си спечели поредната безкрайна лекция по теория на конспирациите и за злото корумпирано правителство.
Айрънуд го погледна с нескрита веселост.
- Ето нещо, което няма да те отегчи, обещавам ти. Мерит се съмняваше, но преди да успее да отговори, до тях се приближи млада стюардеса със зелен униформен блейзер, която носеше кофичка за шампанско, пълна с лед. Вътре имаше голяма бутилка диетична кола. Тя наля чаша на Айрънуд и предложи на Мерит, който обаче поиска кафе.