Милиардерът изчака стюардесата да се върне в кухнята, като закриваше с длани метеорита, почиващ върху грамадните му бедра.
- Спомняш ли си момчето от военната лаборатория?
Мерит сви рамене.
- Дейвид Уиър. Естествено.
- Взех го на работа.
Трябваха му няколко секунди, за да смели тази информация. Уиър и без това вече беше на заплата, тъй да се каже. Носеше на Айрънуд информация от военните бази данни и милиардерът му плащаше. Или по-точно, плащаше му Мерит в качеството си на посредник. Той реши, че думите на Айрънуд могат да означават само едно.
- На щат ли?
- Дейв ми каза, че можел да използва други генетични бази данни, за да ми даде каквото ми трябва, и че щял да работи по-бързо, ако не се опитва да проникне тайно в държавни компютри.
На Мерит не му пукаше какво може Уиър, но го обезпокои нещо, за което работодателят му беше намекнал.
- Искате да кажете, че сте разговаряли с него лично?!
- Защо не?
- Вие ми плащате да се грижа за сигурността ви. Аз открих Уиър в интернет. Той не трябваше да знае, че сте крайният купувач на стоката му. Не можете да му имате доверие.
- Момчето ми върши работа. Пък и го погледнах в очите. Няма проблем с него.
- Това момче нарушава федералните, щатските и военните закони, като краде файлове от военна компютърна система! — упорстваше Мерит. - Когато Отделът за криминални разследвания го залови, а това ще се случи, ще му предложат имунитет и огромно възнаграждение, ако решат, че може да ги отведе до вас.
- Значи е по-добре, че момчето вече не работи при военните, нали така?
Мерит хвърли поглед към метеорита в скута на Айрънуд.
- Освен това ми плащате да ви държа настрани от всичко, което може да се нарече... незаконно.
Милиардерът присви очи.
- Искаш да кажеш, че си направил нещо нередно, така ли? Нещо, свързано с това тук? - Той вдигна метеорита.
Тези думи свариха наемника неподготвен. „Това пък откъде ми се натресе?"
- Казах ви, че нямам разрешение за разкопки. И формално трябваше да съобщя на френските власти за всичко, което съм взел от обекта. Но това няма нищо...
- Известно ти е, че изобщо не ми пука за каквито и да е бумаги. Особено пък френски бумаги. Питам те дали си загазил в нещо и не си си направил труда да ми съобщиш.
Мерит му каза истината от своята гледна точка.
- Аз лично не съм загазил.
Айрънуд не изглеждаше убеден.
- И не си се сблъсквал с никой от ония Макклеъри, например?
- Изпреварих ги.
Милиардерът се замисли.
- Добре - рече накрая. Стюардесата отново се появи и салонът се изпълни с богатия аромат на горещо кафе. - Изпий си кафето.
Мерит се отпусна назад, докато момичето натискаше надолу решетъчния диск на френската преса на масичката. И в този момент отново го обзе тревога.
Още щом стюардесата се върна в кухнята, той я изрече на глас.
- Когато разговаряхте с него, Уиър продаде ли ви нови файлове?
- Естествено.
- Те посочват ли нов обект?
- Тоя път не.
„Мамка му - помисли си Мерит. - Информацията във файловете е фалшифицирана." Точно както трябваше и да се очаква, ако от Отдела за криминални разследвания им бяха пробутали Уиър, за да пипнат Айрънуд. Имаше вероятност в момента цяла армия следователи от ОКР да обискират офисите му из страната. А когато го заловяха, милиардерът нямаше да си отиде сам. Мерит беше наясно с това.
- Уиър ви е накиснал. Трябва да слезем от влака. - Той се изправи. Айрънуд отдавна имаше план Б, в случай че някоя от постоянните му битки с властите започнеше да намирисва на затвор.
Работодателят му махна с ръка.
- Седни, седни. Още много не ти е известно. Не ме е накиснал. Новите файлове... новата генетична група де... беше за Ганганагар в Индия. Това говори ли ти нещо?
Мерит седна. Знаеше това име.
- Там намерихме първата колония. Преди три години.
Айрънуд кимна самодоволно.
Изражението му ядоса Мерит.
- Каква полза от това? Вече бяхме там.
- Обаче Уиър не го знае, нали така?
- Е и?
- Ами това потвърждава неговия метод: откриваш концентрация на хора с извънземна ДНК и някъде наблизо е една от колониите, създадена от извънземните. Тъй че моят Дейв има три попадения от три опита и сега ще направи четвърти. Не е зле.
- И той вече не работи във военната лаборатория, така ли?
- Не. Мой е.
- Отделът за криминални разследвания пак може да го пипне за онова, което е правил, докато работеше там, и после да го използва срещу вас.