Джес мина покрай подвързаната с кожа книга-Библия, издадена в Сан Франциско през 1897 г. Флориан обичаше да ѝ разказва историята, която вървеше с нея. Скромното томче получило дупка от куршум, който го пробил едва до средата.
Джес се зачуди на кого ще разказва историята самата тя.
Познат глас я откъсна от мислите ѝ.
- Братовчедке.
- Сю-Лин - отговори Джес още преди да се обърне и види по-възрастната си роднина. „Братовчед" се използваше като почтително обръщение в Семейството и само показваше, че някой е негов член, а не непременно близък родственик.
Ниска, слаба жена на средна възраст, Сю-Лин Родригес и Мачадо имаше светлокафеникава кожа и бадемовидни сиви очи, а все още лъскавата ѝ черна коса както винаги беше сплетена на плитка. Днес обаче Сю-Лин не беше с обичайното строго делово облекло, а с класически черен панталон, безукорно бяла риза и изящно изплетени ниски кожени обувки. Самата Джес вече трети ден носеше прашни измачкани дънки и туристическа риза.
- Подрани - каза Сю-Лин.
- Най-малко с десет години - съгласи се Джес. После инстинктивно падна на коляно и посегна към лявата ръка на по-възрастната жена. - Пазителко.
Сю-Лин ѝ даде знак да се изправи.
- Не, сега сме равни. Дванайсетте възстановени.
Джес ѝ отговори автоматично:
- Тайната е запазена.
- Докато се изпълни Обещанието.
След като размениха протоколните фрази, Сю-Лин я прегърна и много по-високата Джес неловко се наведе към нея. Братовчедка ѝ беше пазителка на семейство Родригес, един от родовете на Макклеъри, установен в Лисабон по време на португалския златен век на географски открития. Когато Португалия била изместена от Британската империя, те се преселили в Сао Паоло, Бразилия, за да се превърнат в самото сърце на финансовото и политическо бъдеще на Южна Америка.
Щом Сю-Лин я пусна, Джес импулсивно зададе въпроса, който я измъчваше още от тундрата:
- Как е умряла? Трябва да знам.
Сивите очи на Сю-Лин не разкриваха емоциите ѝ.
- Другите чакат.
Коридорът на последния етаж свършваше с високата двукрила дъбова врата на най-сигурната стая в сградата на Фондацията, където ръководителите и служителите на Семейството се събираха, за да обсъждат финансово-инвестиционни стратегии на стойност десетки милиарди долари в авоари на Макклеъри. Другата функция на тази светая светих обаче нямаше нищо общо с материалното.
Сю-Лин отправи преценяващ поглед към Джес.
- Готова ли си?
Джес беше готова. Сю-Лин отвори тежката врата и я въведе в Небесната зала.
По света имаше още дванайсет такива помещения, по едно във всеки град, в който се беше установил род от Семейството. И като всички други, тази зала бе кръгла, с диаметър осем метра. На купола беше изобразено нощно небе със златните звезди на зодиакалните съзвездия. В центъра на помещението имаше кръгла маса от светъл дъб, инкрустирана с по-тъмно дърво - радиален мотив с дванайсет еднакви сегмента, всеки носещ стилизирано изображение на цвете, планина, око или друг символ.
Срещу всеки от сегментите беше поставен по един дъбов стол, общо дванайсет, грубо изработени и рязко контрастиращи на изтънчения разкош на всичко друго в сградата на Фондацията.
Случайният наблюдател можеше да предположи, че кръглата маса донякъде е вдъхновена от легендите за крал Артур. Всъщност дори децата от Семейството - които всяко лято провеждаха там уроците си - знаеха, че тези легенди са вдъхновени от историите за Арту-рус Ютър Брей, пазител, живял през втори век от новата ера.
Сю-Лин изтегли един от столовете и седна до масата. След миг колебание Джес се настани до нея. Бяха сами в залата.
- Джесика, познаваш всички - каза братовчедка ѝ, като скръсти ръце върху полираното дърво.
Заоблените стенни плоскости се вдигнаха и разкриха десет големи видеоекрана. Над всеки имаше отделен дисплей, показващ града и местното време, от Лондон до Канбера и всички точки помежду им.
Към Джес погледнаха десет познати лица.
Пет от възстановените Дванайсет бяха жени, най-млада от които беше тя. Сю-Лин я следваше по възраст. Другите три бяха петдесетинагодишни - пазителки на родовете в Атина, Буенос Айрес и Канбера.
Най-стар от седемте мъже беше Андрю Макклиъри от Ню Йорк. Неговият род пръв от Семейството успешно се бе установил в Северна Америка. Андрю представляваше изключителна гледка - близо осемдесетгодишен, ала несломен от възрастта, висок, слаб като бастун, с вчесана назад гъста бяла коса. Носеше тъмносин костюм от Савил Роу. Ясните му сини очи бяха интелигентни, преценяващи. Не беше в добри отношения с леля ѝ, спомни си Джес, но Флориан така и не ѝ беше обяснила защо.