- Ти ми кажи - отвърна Сю-Лин.
Простата кръстовидна постройка долу беше потъмняла от времето. Скеле поддържаше трите каменни стени, но въпреки това Джес можеше да прочете тяхната история.
- На хиляда и петстотин години. Плюс-минус... двеста.
Въпреки че стените на изкопа бяха укрепени с метални греди и тежки дървени талпи, Джес виждаше стратиграфията на пластовете в широките пролуки между подпорите. Горните пет-шест метра бяха еднообразни. Това предполагаше, че пръстта е насипана, може би когато на това място бе започнало съвременното строителство и майсторите бяха положили стабилна основа. Долните пластове изглеждаха естествени - тук-там личаха признаци за наводнения през годините и три тънки черни ивици, означаващи поне три големи пожара.
- Ако можех да направя радиовъглеродно датиране на проби от онзи пласт от пожар на трийсетина сантиметра над основата, щях да сведа грешката до петдесетина години.
Сю-Лин кимна одобрително.
- Няма нужда. Сградата датира от петстотин двайсет и четвърта година от нашата ера.
- Нали каза, че сме тук от две хиляди години?
- Така е. Тази сграда датира от петстотин двайсет и четвърта година. Преди това на същото място сме построили римски храм на Аполон. Преди него тук е имало свещена горичка за келтски ритуали. Това място винаги е било наше.
Сю-Лин я поведе към стръмно метално стълбище, долепено към голата стена на изкопа. Стомахът на Джес се сви. Братовчедка ѝ току-що беше казала, че Семейството винаги е било тук, на това място. Андрю бе помолил Сю-Лин да я заведе при Източника на тяхната вяра, където ще научи... Тя се препъна, но бързо възстанови равновесие. „Нима Тайната е тук? В черквата?"
С всяка следваща стъпка се опитваше да се вземе в ръце, като си припомняше причините родовете на Макклеъри да оцелеят през вековете. Естествено на първо място се нареждаше знанието. Най-важно беше историята да се записва и предава нататък. После - натрупаното богатство, което им позволяваше да се посветят на стремежа към знание.
Ала най-важната причина семейство Макклеъри да оцелее по-дълго от всяка друга човешка институция, нация или род беше способността му да остава незабелязано.
Подобно на всички деца в Семейството, Джес беше научила, че миналите поколения Макклеъри, дори още преди да приемат това име, изпълнявали ритуали с друидите в горите на Англия и принасяли жертви на Зевс и Хера в Рим. Скитали из Европа като евреи, установявали се в Африка като мюсюлмани, създавали университети като католици, основавали училища като хиндуисти и будисти. На едно или друго място, в една или друга епоха, Макклеъри се скривали под онези религиозни вярвания и културни традиции, които осигурявали максимална сигурност на Семейството.
Така онези Макклеъри, които през VI век построили древната сграда долу, я издигнали като християнска черква, защото по онова време Цюрих бил християнско княжество.
Джес не смяташе, че тази стратегия е лицемерна. Първите богове бяха избрали Семейството да съхранява тяхното знание до завръщането им. За да осигури безопасност на знанието, самото Семейство трябваше да е в безопасност. Ако историята беше научила Макклеъри на нещо, това бе, че проповядването е опасно. Затова те пазеха истинските си вярвания за себе си, знаейки, че ще разполагат с предостатъчно време да убедят останалия свят в истината за Първите богове, когато те се завърнат. Дотогава Семейството щеше да бъде невидимо. Неизвестно. Сигурно.
Джес стъпи върху талпите, водещи към древната врата, фланкирана от изящно изваяни колони и декоративни релефи.
- Разбираш ли? - попита я Сю-Лин.
Тя разбираше. Семейството беше построило тази сграда, за да я скрие пред очите на всички.
- На пръв поглед, раннохристиянска иконография.
- Но какво виждаш ти?
Джес знаеше, че братовчедка ѝ не оспорва нейната компетентност. По-скоро я поставяше на изпитание, сякаш изпълняваше ритуал, за който Флориан не ѝ беше споменавала. Ритуал, който водеше към откровение.
Овладявайки вълнението си, решена да успее, Джес внимателно проучи входа на храма.
- От геологическа гледна точка камъните явно са варовикови. Характерни са за този район, лесно се добиват. Когато са построили светилището - черквата де, стените ѝ трябва да са били чисто бели. Като фар в море от кал и колиби. Внушително.
- Ами релефите?
Тя погледна вляво от вратата, към каменна колона с изваяние на жена в туника.
- Онази фигура там носи атрибутите на Мария, майката на Иисус. Към сърцето си притиска кръст с лъчист кръг над раменете, сиянието около главата ѝ очевидно е нимб.