Выбрать главу

- И през цялото това време... - удиви се Джес. - Нищо не се е променило.

Сю-Лин я хвана за лакътя.

- Не съвсем. - Поведе я към масата и я накара да спре зад резбования дъбов стол, който носеше символа на рода на Джес. - Вгледай се по-внимателно.

Младата жена постави бинтованата си длан на високата облегалка. Не беше на хиляда и петстотин години, мебелите нямаха чак толкова дълъг живот. Столовете навярно бяха заменяни през вековете, ала пак бяха от дъб.

Джес насочи вниманието си към масата, за да види дали дървото също е...

Очите ѝ се разшириха.

- Масата! - ахна тя. - Каменна е.

- Вгледай се по-внимателно - повтори братовчедка ѝ. Джес отмести стола и плъзна пръсти по масата. Студеният камък беше гладък, полиран.

- Гранит... дребнозърнест... този зелен оттенък е характерен за Швейцария, затова предполагам, че камъкът е местен. Но защо не е...

Пръстите ѝ спряха, стигайки до една от дванайсетте линии, които излизаха радиално от центъра на масата и я разделяха на дванайсет сегмента. Линиите на всички дъбови маси, които беше виждала в зали на Семейството, бяха или нарисувани, или инкрустирани с дърво или метал.

Джес се обърна към братовчедка си.

- Линиите са гравирани. Това ли имаш предвид?

Сю-Лин не отговори.

Джес отново насочи вниманието си към древната каменна маса и след миг дъхът ѝ секна от изненада. Беше пропуснала нещо. Нещо важно.

Дъбовите маси във всички съвременни Небесни зали бяха еднакви. Всеки от дванайсетте сегмента носеше различен символ: изображение на съзвездие. Не от познатия зодиак, а съзвездията на Семейството - до ден днешен неговите астрономи спореха къде точно се намират тези дванайсет звездни системи.

- Очертанията на съзвездията... не са...

- Това не са съзвездия.

Джес смаяно зяпна братовчедка си. Тя отричаше основен факт от семейната история, на който ги учеха от деца.

- Но...

- Вгледай се по-внимателно — за трети път каза Сю-Лин.

Озадачена, Джес пак огледа повърхността на масата и след кратък размисъл избра конкавното изображение в най-близкия до нея сегмент. Това беше съзвездието Цвят - голям кръг, малък кръг и хоризонтална черта, разположени един под друг. Какво друго можеше да е?

Тя безсилно прехапа устна. Изпитанието явно продължаваше, ала нямаше представа какво се очаква от нея.

След малко Сю-Лин изтегли един от столовете. На него лежеше пакет с големината на малка кутия за обувки, увит в пурпурен плат. Тя го вдигна и го занесе при друг сегмент от масата, в чийто символ бяха учили Джес да разпознава съзвездието Лък.

Под тъмната тъкан се показа черен метален предмет, покрит с вдлъбнатини. Сю-Лин го постави в съответстващото му по форма легло и въпросително погледна Джес.

- Метеорит? - предположи младата жена. Братовчедка ѝ повтори влудяващото напътствие:

- Вгледай се по-внимателно.

Сега вече предизвикваха професионалните ѝ познания, Джес заобиколи масата и вдигна предмета. Оказа се изненадващо тежък, но тя с облекчение установи, че наистина е метеорит, отрязан от едната страна. Разгледа диаграмата върху плоската му повърхност и я позна.

- Това е хелиоцентрична слънчева система, следователно датира приблизително от... трети век преди новата ера.

Братовчедка ѝ поклати глава. Джес сподави раздразнението си.

- За да го датирам по-точно, имам нужда от лаборатория. Колко по-стар може да е този предмет?

- На девет хиляди години.

Думите отекнаха в тихата зала като гръм, разнесъл се след светкавица.

- Невъзможно!

- И все пак е вярно. - Сю-Лин посочи другите сегменти на масата. - Ние предполагаме, че така наречените съзвездия, нарисувани или инкрустирани върху дървените ни маси, всъщност са двуизмерни изображения на триизмерни легла, предназначени за дванайсет различни предмета. Един от тези дванайсет предмета е този метеорит.

- „Предполагаме"?! - Джес неволно стисна артефакта в ръцете си. Нима Сю-Лин искаше да каже, че пазителите не знаят какво всъщност представляват дванайсетте символа?

И тогава, подобно на безброй други преди нея, тя пое своето бреме, научавайки истината.

- Тайната е изгубена и даже пазителите не знаят къде да я търсят - произнесе Сю-Лин.

10.

Айрънуд влезе през люка на извънземния космически кораб.

„Някой ден - помисли си той. - Някой ден..." После го връхлетя звуковата приливна вълна на казиното и развали илюзията.

Звъняха камбанки, писукаха електронни сигнали, пищяха сирени и във всичко това беше вплетен вездесъщият шум, който професионалистите наричаха „ромолене" - звънливият танц на монети върху монети, изсипващи се от ротативките в твърдите метални легенчета. Естествено в последно време само няколко автомата на първия етаж на казиното работеха с монети. Повечето бяха с електронни карти, които теглеха долари и центове на малки постоянни суми и от време на време прибавяха големи печалби, но задължително по силата на фино настроени уравнения, гарантиращи малко повече теглене, отколкото прибавяне, освен за неколцина късметлии.