Кийша го погледна замислено.
- Няма съмнение, че колониите са построени от едни и същи хора. Обектите в Индия и Перу имат само неколкостотин години разлика. Предполагам, че и датировката на полинезийския ще се окаже подобна. Нищо чудно, че откриваме в тях еднакви артефакти. - На устните ѝ заигра закачлива усмивка. - Все пак няма ли да ни разкриете какви всъщност са тия артефакти?
Айрънуд ѝ намигна, давайки ѝ да разбере, че това категорично няма да се случи.
- Както съм ти казвал и по-рано. Мебели и релефи.
Тя не настоя.
- Както и да е, въпросът е, че...
Разнесе се предупредителен сигнал и Кийша млъкна. Главната врата щеше да се отвори.
- Продължавай - успокои я милиардерът. - Младши е.
- Въпросът е, че още не сме открили общия фактор, който обяснява защо обектите са построени на съответните места.
- Ами обекта в Перу? Той не е много далече от Мачу Пикчу. Това е свято място. Наблизо не минават ли някакви лей-линии? Линиите на земната енергия? Може би същите линии го свързват с обектите в Индия и Южния Пасифик?
Тази версия му звучеше логично, но не очакваше да се приеме добре от екипа. И се оказа прав.
- Ако изобщо съществуваше такова нещо като тия мистични лей-линии, геолозите и физиците с радост щяха да пренапишат природните закони по отношение на Сидона, Гластънбъри, Рослин и кой знае още кой загадъчен обект - заяви Кийша. - А пък аз непременно щях да проверя дали не минават близо до колониите.
- Само че такова нещо не съществува, така ли? - включи се в разговора току-що влезлият Младши. Айрънуд надуши причината за закъснението на сина си — явно се беше отбил в някой бар или по-скоро бе отмъкнал чужда поръчка от таблата на някоя сервитьорка.
- Искам да кажа, че ако действително има явления като лей-линии или земни енергийни линии, тяхното съществуване трябва да се потвърди по съответния научен начин. Дай ми доказателства и ще си променя мнението.
Айрънуд се усмихна. Кийша ръководеше екипа му именно заради тази си интелектуална непредубеденост. Не беше съгласен с нея само по въпроса за въпросните научни начини.
Синът му обаче беше друг въпрос - тук нямаше какво да се направи.
- Чакат те от охраната, Младши. Новак ще ти определи смените. Вземи си кафе по пътя натам.
Милиардерът видя негодуванието в очите на сина си - обичайната му реакция към родителските заповеди, - но Младши се насочи към изхода и излезе без повече коментари.
- Ей, шефе - неочаквано каза Кийша, - ако имате време, можем да ви покажем нещо ново, с което експериментираме. Още нямаме резултати, но нищо не се знае.
Айрънуд засия. Обожаваше новите неща.
- Какво сте измислили?
Кийша го заведе при най-големия дисплей в залата - с диагонал два и седемдесет - и го завъртя така, че да не се вижда от входа. Взе дистанционно с голям тъчскрийн и го докосна няколко пъти.
- Преди малко споменах Гластънбъри.
Милиардерът кимна заинтригувано, проявяваше особен интерес към това градче в английското графство Съмърсет. Според някои от многобройните легенди, свързани с него, трийсетина години след смъртта на Иисус Йосиф Ариматейски отишъл там и построил първата черква във Великобритания като сигурно скривалище за Светия граал.
На гигантския дисплей се появи списък с географски имена.
Кийша премести пръста си по дистанционното и придвижи списъка, докато стигна до ГЛАСТЪНБЪРИ/ СЪМЪРСЕТ/АНГЛ 51.09N 02,43W.
- Ето го. - Тя отново кликна и се появи въздушна снимка на градче със специфичен триъгълен план, заобиколено от пъстри ниви.
Снимката започна да се уголемява.
- Гластънбърийското абатство - съобщи младата жена. - Там е най-старата християнска черква в света. Поне най-старата наземна черква. Построена е около шейсета година.
Уголемяването спря.
В едно зелено поле се виждаха бели очертания на сграда - руините на черквата. Айрънуд знаеше, че тази каменна постройка е издигната почти преди две хилядолетия. Такива мигове винаги го изпълваха с благоговение. Хората живееха много отдавна на този малък свят и въпреки това не знаеха почти нищо.
- Та това е едно от местата, които решихме да проверим - продължи Кийша. - Да видим дали и там е имало колония.
- Нали вече ми каза, че не сте открили нов обект.
- Не колония, но под тоя хълм...
- Казва се „тор" - поправи я милиардерът. — Гластънбъри Тор.
- Да. Та под тоя тор има постройка, която не фигурира в учебниците. Погледнете.
Айрънуд наблюдаваше екрана, увлечен както винаги, щом ставаше дума за неговата незаконна инвестиция от двайсет милиона долара.
Кийша кликна върху дистанционното и всички цветове на дисплея рязко се промениха, станаха неестествени и пъстри. Фалшиви цветове - веднъж му беше обяснила тя, произволно определени нюанси, избрани, за да подчертават разликите между различните материали. Листата на дърветата сега бяха бели, тревата под тях - оранжева. Белите камъни от руините бяха яркочервени. Колите на недалечния паркинг бяха черни.