- Виждам, че си се завърнала към класиката. Може ли? - Сю-Лин посочи стола от отсрещната страна на масата и седна едва когато Джес ѝ кимна. - Отначало всички се измъчваме. Не е лесно да откриеш, че онова, което цял живот се готвиш да пазиш, не съществува.
- Но то съществува!
Сю-Лин изненадано вдигна вежди.
- Моля?
- Тайната някога е съществувала, нали? Първите богове са я дали на нашите предци, или поне са натоварили предците ни да я пазят.
- Както гласят нашите предания. - Поредната церемониална фраза, която имаше смисъл само за членовете на Семейството.
- Значи ние просто... сме се издънили. Изгубила сме Тайната. Но тя все още съществува. Следователно може да бъде открита.
Сю-Лин я погледна като мъдра майка, която е чула чедото си да развива глупава, нелогична теория.
- Търсили сме хиляди години, Джесика. Тайната е изгубена окончателно.
Джес прокара пръсти по изтърканата кожена подвързия на тома на Лоуъл. Беше издаден частно, както всички книги и брошури на Семейството. В този случай - през 1908-а в Ню Йорк. На корицата беше щампован туарегски кръст.
- Храмовете също са били изгубени в продължение на хиляди години. - Тя вдигна очи и видя, че Сю-Лин се смръщва за миг. - А ето че ги открихме.
- И какво от това? - попита Сю-Лин. - Храмовете в Индия и Перу са ограбени много преди появата на Айрънуд. Сега, когато вече си една от нас, мога да ти кажа, че Флориан е намерила в полинезийския обект втора карта на Слънчевата система, същата като онази в Храма. Но само това. В момента сигурно е в Айрънуд. Онази, която ти показах, е при нас, откакто имаме писмени сведения. - Изражението ѝ остана съчувствено, но твърдо. - Каквито и указания да са пазили някога онези руини, вече ги няма. Семейството трябва да продължи нататък.
- Не сме изпълнили свещения завет на Първите богове и просто трябва „да продължим", така ли? Накъде?
- Това ще решиш сама. Препрочети нашите Предания. - Сю-Лин потупа стария том на масата. - Както и тази книга. Написаното в тях може да се възприема по различни начини. Някои от нас вярват, че Тайната, която са ни дали Първите богове, не е цел, а процес, начин на живот. Затова ги тачим, като живеем така, както са ни учили - стремим се към знание и го съхраняваме. - Тя се отпусна назад, лицето ѝ показваше, че очаква подчинение от по-младата жена. - Така аз продължих напред.
Джес все още се чувстваше объркана, дори изпитваше гняв, но покорно разтвори книгата на Лоуъл и я прелисти, докато стигна до страница, която познаваше добре. Страницата със символа на нейния род: Клонът.
Това беше един от дванайсетте символа, инкрустирани или нарисувани на всяка кръгла маса във всяко съвременно копие на Небесната зала. Още от малка я бяха учили, че той изобразява съзвездие - но след разкритието на Сю-Лин в Светилището на Турус Джес вече разбираше, че Клонът няма връзка с древните небеса на Първите богове, а е просто очертание на предмет, който боговете на нейната вяра са поверили на Семейството. Да го почитат, закрилят и пазят.
Предмет, който Макклеъри бяха изгубили.
Самият Клон беше само един от дванайсетте символа - дванайсетте съзвездия от зодиака на Семейството. На тригодишна възраст Джес вече можеше да ги изрецитира наизуст, можеше да ги нарисува със затворени очи.
Три бяха символи от Земята, неодушевени неща: Диамантът, Реката и Планината. Три бяха символи от Зеленината, неща, които носеха живот от Земята: Семето, Цветът и Клонът. Три бяха символи от Ръката, неща, направени от хората, за да получат власт над Зеленината и Земята: Острието, Лъкът и Веригата. Последните три бяха символи от Кръвта, неща, които даваха движение на Ръката: Черепът, Окото и Сърцето.
От уроците в детството си Джес помнеше, че самите богове на нейната вяра са начертали тези символи сред звездите на своите карти. Записали ги като съзвездия, така че знанията, които съдържат, завинаги да останат там — за всеки, който погледне небето. Сега обаче научаваше, че тези истории, същите, които тайно предаваше астрономът Лоуъл и които бяха напътствали образованието ѝ, не са пълни.
Боговете не бяха дали на Семейството само знание, а и материални предмети. Дванайсет реални предмета от боговете, които бяха лежали във вдлъбнатини по каменната маса.