Джес обърна на страницата със символа, който познаваше като Лъка. Някога неговата история ѝ звучеше пределно ясно. Лъкът и стрелата бяха мощно техническо средство, което десетократно увеличаваше обхвата на ловците и ускоряваше осигуряването на храна, правеше го по-ефикасно. След като храна за селото можеше да се осигурява от малка група ловци, останалите жители бяха свободни да се специализират в други области. За Семейството лъкът и стрелата бележеха раждането на науката.
Сега тя знаеше, че предметът, лежал в силуета на Лъка, няма нищо общо с лова. Това беше метеорит с невероятно древна карта на Слънчевата система.
Под зоркия поглед на братовчедка си, тя продължи да прелиства старата книга. Опитваше се да погледне по нов начин всяка илюстрация — символите на нейната вяра. Какъв предмет можеше да легне в очертанията на Клона? А на Черепа? На Цвета? Какво беше тяхното предназначение? И защо размерите на Небесната зала оставаха неизменни през хилядолетията, докато тайната на нейното съдържание беше изчезнала?
Сърцето ѝ се разтуптя. Пръстите ѝ болезнено пулсираха със същия настойчив ритъм. Досега вярата и знанията ѝ винаги бяха водили мирно съвместно съществуване.
Ами ако се окажеше, че всичко, на което са я учили, е лъжа?!
- Какво си мислиш? - попита я Сю-Лин.
Джес не беше готова да сподели сериозността на страховете си. Затова отвърна с въпрос.
- Защо крием това от останалите от Семейството?
- Знаеш отговора. Джесика.
- Не го знам.
- Защото Семейството ще се разпадне. - Като че ли съобщаваше най-очевидната истина. - Като пазители, ние не можем да го допуснем. Онова, което ни свързва, е Тайната. Не само Дванайсетте. Не само сто четирийсет и четиримата. Всички нас. Членовете на преките родове са близо хиляда. Без обща цел Семейството няма да има причина да продължи да съществува. И деветхилядолетната непрекъсната история просто ще свърши.
Джес си помисли за заключения шкаф в библиотеката, пълен с томове, които през всички тези хилядолетия бяха чели само шепа хора.
- Случвало ли се е пазител да загуби вярата си, след като е научил истината?
По спокойното лице на Сю-Лин за миг се спусна сянка.
- В Преданията не се споменава за такова нещо.
- Тогава защо смяташ, че останалите членове на Семейството ще реагират така? Според мен, ако знаят какво сме изгубили, всички неуморно ще се стремят да го открият. Хиляда учени могат да постигнат значително повече от дванайсет.
Гласът на братовчедка ѝ прозвуча студено.
- Едно предупреждение. Ако аз или който и да е пазител има основание да се съмнява, че може да предадеш нашето знание, ще бъдеш заменена...
Джес вече знаеше за двамата „братовчеди", които щяха да останат в резерва, докато ѝ се родят деца: дванайсетгодишно момче в Атина и деветгодишно момиче в Барселона.
- ... или затворена - прибави Сю-Лин.
Затворена ли? Не беше чувала за това. Обзе я тревога.
- Случвало ли се е?
- Когато се е налагало.
Тя затвори книгата и отговори искрено, като грижливо подбра думите си.
- Никога няма да предам Семейството.
- Точно така. Няма.
След малко Сю-Лин наруши последвалото неловко мълчание.
- Чувстваш ли се готова да се завърнеш в света?
- Да. - След разкритието в светилището и престоя в медицинския кабинет в сградата Джес беше спала близо двайсет часа. Последвалото тридневно чистилище, прекарано между централата на Фондацията и библиотеката, ѝ беше предостатъчно.
Братовчедка ѝ плъзна твърд кафяв плик по масата.
- Добре. Първата ти задача.
Джес го отвори. Вътре имаше голяма цветна фотография, очевидно увеличена снимка от шофьорска книжка. Красив млад мъж, двайсетинагодишен, с дълга тъмна коса и необикновени очи. Бял, но чертите му предполагаха някакъв смесен произход: индиански, китайски... Не можеше да определи.
- Кой е този?
- Казва се Дейвид Уиър. Работи в генетична лаборатория на въоръжените сили на САЩ. И на частно - за Холдън Айрънуд.
- С какво се занимава?
- Тъкмо това трябва да научиш.
Джес се сещаше само за една причина Сю-Лин да ѝ възложи такава задача.
- Той има ли нещо общо с убийството на Флориан?
- Възможно е. - По-възрастната жена ѝ подаде два листа: адреси, телефонни номера, описание на колата на Дейвид Уиър.
- За част от разходите му плаща същата компания, която организира експедициите на Айрънуд.
- Откъде знаеш?
- Айрънуд ни изненада в Индия, после в Перу. Не искахме да се случи пак, затова Емил постоянно следи компанията, особено когато взимат под наем самолети и кораби и назначават водолази, пилоти и така нататък от името на Айрънуд. Така научихме за експедицията в Южния Пасифик. Затова и Флориан ги настигна за няколко дни, а не след няколко месеца.