Оцеляло беше обаче нещо друго познато - каменен диск, поставен върху каменен пиедестал в средата на залата. Подобно на онези в Индия и Перу, структурата приличаше на кръгла маса с диаметър около два и половина метра и височина един, въпреки че поради натрупания на пода седимент пиедесталът изглеждаше по-нисък.
Мерит се интересуваше само от каменния диск.
Наблюдаван от останалите при входа Краузе и Рено, той извади ножа си и предпазливо се зае да проверява повърхностния седиментен пласт върху диска, сякаш търсеше сухопътни мини. След няколко седмици неговият работодател щеше да прати истинска археологическа експедиция, която с помощта на вакуумни маркучи грижливо щеше да разкрие целия обект и другите помещения в него. Той обаче ясно беше дал да се разбере, че единствено Мерит има право да вади артефактите от съкровищницата.
На петия опит ножът опря в предмет. Мерит махна на двамата да му помогнат с прожекторите си, разгреба тинята и разчисти очертанията на предмета. След като го разпозна с опипване, той го остави и продължи да проучва повърхността на каменната маса. Ако беше същата като другите, радиално от центъра ѝ трябваше да има дванайсет легла с различна форма, предназначени за различни предмети. Съкровищниците в предишните две експедиции бяха ограбени в миналото. Само в перуанската бяха намерили един от дванайсетте артефакта. Работодателят му се надяваше при тази отдавна изчезнала зала да е различно.
Върхът на ножа многократно потъваше в седимента и всеки път стигаше само до камък. Когато се увери, че няма други артефакти, Мерит демонстративно заопипва компенсаторната си жилетка, сякаш търсеше нещо. После даде знак на Краузе и имитира снимане - показваше му да донесе фотоапарата от мрежата с екипировка, закачена на кораловия склон навън.
Краузе сигнализира, че е разбрал, и заплува по обратния път.
Мерит махна на Рено да влезе в залата и посочи най-високата точка на купола, където подобно на живак искреше светлина - събралият се въздух от неговия регулатор.
Насочвайки вниманието си нагоре, където играеха сребристи отблясъци от прожектора му, Рено не усети приближаващата зад гърба му опасност, докато нещо не дръпна въздушния му маркуч. Мерит го беше прерязал.
Мерит наблюдаваше как Рено губи няколко от последните секунди от живота си, като размахва ръце към мятащия се зад него маркуч. Когато се сети за резервната въздушна бутилка на жилетката си, вече беше късно. Мерит го хвана за предмишниците и го задържа. Водолазът риташе и се извиваше и двамата се понесоха по лъкатушна траектория из залата. Металните бутилки на Мерит изтракаха в каменната стена.
Изведнъж тялото на Рено увисна в ръцете му, но Мерит не го пусна. Убиец и жертва пет дни бяха работили на този обект, бяха си разказвали всевъзможни случки.
Рено гордо му беше показал назъбения полумесец от белези на бедрото си, който му останал от зъбите на акула - акула, която той отблъснал с нож и юмруци. Такива мъже не умираха лесно. Мерит продължи да го стиска. Не бързаше за никъде.
След десет секунди Рено внезапно започна да се мята в напразен опит да се освободи.
Не успя. И този път тялото му се отпусна наистина, беше загубил съзнание.
Мерит завъртя кранчето на регулатора му, за да спре притока на въздух. После разкопча баластния му колан и Рено се понесе с лице нагоре към сребристите въздушни мехурчета, за да се издигне при сетния си дъх.
Убиецът вдигна прожектора му и го изключи, след което зае позиция над входа. Угаси собствения си фенер и зачака в топлия мрак на неподвижната вода завръщането на втория водолаз.
Но Краузе се бавеше.
Мерит се изкушаваше да се спусне и надникне в прохода. Очите му бяха свикнали с тъмнината и със сигурност щеше да види силуета на Краузе, очертан на бледосиния фон на отвора, но ако напуснеше позицията си, рискуваше да изгуби предимството на изненадата. Дишаше бавно и нито веднъж не помисли за увисналия само на няколко метра над него труп.
После водата се раздвижи - някой плуваше в мрака.
Мерит моментално престана да диша и се заслуша за съскането на друг регулатор. Защо Краузе се връщаше с изключен прожектор? Дали подозираше какво му готви?
След като не чу нищо, той внимателно си пое дъх и неволно се вторачи в мрака над себе си. Ами ако Рено го беше надхитрил, задържайки дъх още няколко секунди - колкото Мерит да го пусне и да се извърне? Може би беше задействал резервната си бутилка?
Водата около него отново се раздвижи. В залата наистина имаше още някой. Той се пресегна за ножа си.
Нечия ръка го изпревари и отскубна канията от крака му. После две ръце се вкопчиха в предмишниците му и го повлякоха надолу.