— Победихме — каза бодро Сара.
— Засега!
— А какво ще стане със светините? — попита Оуен. — Какво да правим с тях?
— Трябва да отпътувате за Новия свят и да намерите нови Пазители.
— Новият свят ли? — запита Оуен.
— Америка — отговори старецът.
— Аз? — попита той.
— Не… — Устните на Амвросий се извиха в крива усмивка над пожълтелите му зъби. — Ти — каза той, като гледаше Сара. — Ти си от рода на Йосиф Ариматейски. — Крехките му, сухи пръсти докоснаха тялото й. — Ти си от моите потомци, Сара, и на теб се пада да вземеш моята мантия.
— Не мога!
— Някога и аз изрекох същите думи. Нямаш избор. Вземи останалите светини и ги върни на техните законни собственици. Ще ги познаеш, когато ги откриеш.
— Но аз не знам какво да правя! — възпротиви се тя.
— Има само едно правило: никога не трябва светините да се събират на едно място. Всичко друго ще стане, когато му дойде времето — добави той с последния си дъх. — Върви в Америка! Сега това е твой дълг!
Изминаха няколко секунди, преди да разберат, че Амвросий си е отишъл.
104.
Бурята, представляваща природна аномалия, която се стовари над западното крайбрежие вчера, е отнела досега 622 живота. Повечето от жертвите са посетители на Първия международен келтски фестивал на изкуствата и културата „Денят на Вси светии“, който се проведе в Мадок, Уелс. Метеоролозите и досега недоумяват защо мощното понижение на атмосферното налягане не е отчетено от радарите. Около 9 000 души бяха ранени и откарани в болница, сред които…
Полицията счита, че жената, която бе търсена за разпит във връзка със серия зверски убийства в столицата, е една от жертвите на бедствието в Мадок. Въпреки че намереното тяло е твърде силно обгоряло, за да се направи точна идентификация, полицията се надява, че съдебната експертиза ще даде нужните отговори.
Една от жертвите на Мадокската катастрофа, инспектор Антъни Фулър, беше погребан днес. Партньорката му, сержант Виктория Хийт, ще бъде оперирана в болницата „Св. Франциск“, където ще остане до пълното си възстановяване. Засега не са известни други подробности.
Епилог
Млада двойка, носеща необичайно големи раници, стоеше на опашката пред имиграционната служба в Лос Анджелис и приличаше на повечето от двайсетината души там, прибиращи се вкъщи след екскурзионна обиколка на Европа. Човек лесно можеше да ги сбърка със студенти, които се връщат мърляви и изтощени от ваканция в Европа.
И все пак, за разлика от студентите в Станфорд, които стояха вдясно и чиито куфари бяха пълни с първите издания на Котсуълдските сборници с британска поезия, или от облечената в стил „готик“ двойка вляво, от чиито препълнени чанти стърчаха разни кичозни сувенирчета — малки черни колички-такси и миниатюрни фигурки на лондонския Тауър, тази двойка носеше багаж, който съдържаше далеч по-ценен товар.
Според написаното в паспортите им те отскоро бяха женени, казваха се Сара и Оуен Уокър и се връщаха от сватбено пътешествие в Англия. В синия митнически формуляр бяха изброени предметите, които внасяха в страната — рог, наметало от червени пера, тъмен кожен плащ, нож, шахматна дъска и меч.
Всички тези предмети бяха обозначени като „антикварна рядкост“, както и „без търговска стойност“.
В Другия свят, зад врата от стъкло, дърво и камък, легионът чакаше.
Търпеливо.
Имаха много съюзници в Новия свят, докато двойката нямаше нито един.