Много висок.
Висок, тъмен и хубав.
Виола опита да се съсредоточи, като се чудеше дали очите й не я мамят или пък дали болката не замъглява разсъдъка й.
Копието се издигна, змийчетата на студените пламъци се плискаха около главата на нападателя и осветиха лицето му. Щом видя очите му, младата жена разбра, че няма да играе Нанси в утрешното представление.
Виола Джилиан никога нямаше да стане звезда.
Понеделник, 26-ти октомври
2.
— Още една? — обърна се Джудит Уокър към своя котарак Франклин и му отвори консерва с риба тон. Въпреки че го извади от една боклукчийска кофа, котаракът й се отнасяше към храната доста критично и презрително отхвърляше всичко, което не беше консерва от риба. Джудит се опита да го погали и да намери утешение в своето любимо животно, но котаракът бе твърде погълнат от яденето.
Още една смърт и то точно тази, от която се страхуваше.
Джудит се запозна с Беа Клей преди седемдесет години — бяха още деца, но през всичките тези десетилетия двете си останаха неразделни приятелки.
Само преди месец Джудит взе влака за Лондон, пиха чай с Беа, а след това се мотаха и хихикаха около Националната галерия, все едно бяха две момичета на по петнадесет години. Бяха по-близки от сестри. Останаха си близки, независимо от женитбите и разводите, децата, внуците и униженията на приближаващата старост. Винаги бяха поддържали редовна кореспонденция, а преди известно време започнаха да си разменят и електронни писма. Пишеха си толкова често, че си бяха по-близки, отколкото ако живееха врата до врата.
Джудит се запозна с Беа в Уелс, където и двете бяха евакуирани по време на Втората световна война. От срещата им мигновено се роди приятелство. Когато и да помислеше за своята приятелка, Джудит си спомняше за красивото момиче с живите черни очи и смолиста коса — толкова буйна и гъста, че всеки път като я разресваше, от нея сякаш излитаха искри.
Горката Беа! Целият й живот бе пълен с болка и загуби — погреба трима съпрузи и надживя единственото си дете. Имаше внучка, която живее в Ню Йорк и която така и никога не видя… Беше самотна.
Но на седемдесет и четири години всички са самотни.
На Беа винаги се падаше късата клечка. По-голямата част от живота й мина през гладните години и голямата криза и тъкмо, когато цените на недвижимите имоти скочиха главоломно и най-накрая й се усмихна късметът да спечели добри пари като продаде жилището си, тя изчака твърде дълго, като си мислеше, че цените ще продължат да растат. Вместо това цените се сгромолясаха и Беа се принуди да се премести в едно малко апартаментче в сграда, пълна със студенти и художници с по няколко десетки години по-млади от нея. Наскоро й писа, че обмисля да събере оскъдните си спестявания, да напусне Лондон и да дочака края на живота си в един старчески дом в Костуолдс.
Джудит се пошегува, че може да я последва. Напоследък с този артрит й ставаше все по-трудно да слиза и да се качва по стълбите на къщата си, а старческите домове обикновено бяха едноетажни. В едно от последните си електронни писма двете се шегуваха, че ще са най-ужасяваща двойка в старческия дом с тази тяхна огромна упоритост. Но там можеха да дочакат края на дните си сред спокойната хубост на севера — щяха да живеят прост и мирен живот, пълен с четене и игри на карти.
Старата жена седна, внезапно обзета от безсилие.
— Вече е твърде късно за всичко това… — прошепна тъжно Джудит Уокър на Франклин, който довтаса от кухнята, скочи на перваза и се разположи там, без да й обръща внимание. Старата жена се усмихна мрачно — надяваше се в следващия си живот да е котка и по цял ден да спи и яде. Джудит вдигна с неохота вестника и отново прочете статията. Кървавата смърт една стара жена бе заслужила половин абзац на трета страница.
Полицията в Лондон разследва бруталното убийство на 74-годишната Беатрис Клей и притеклата й се на помощ 23-годишната съседка Виола Джилиан. Следователите са на мнение, че госпожа Клей, вдовица, е попречила на обира, извършван от взломаджии късно през нощта, които я завързали за леглото и я задушили с калъфка за възглавница. Госпожа Клей починала от задушаване. Полицията предполага, че госпожица Джилиан, която живее в апартамента на горния етаж, е чула шума и е слязла да види какво става. В схватка с единия от крадците госпожица Джилиан получила фатален удар с нож.