И след това Дани ни разказа за следващите осем дни със залези, от които на човек му секвал дъхът, последвани от секс, който я оставял бездиханна.
„Не очаквах нищо повече. В мен не се обаждаше никакво плачливо гласче, настояващо за постоянство и някакво обвързване от какъвто и да е вид. Имаше само страст и удоволствие. Беше толкова хубаво — възкликна тя. — И знаех, че мога да имам всичко това отново, когато го пожелая, без задълженията, които често са истинско бреме; знаех, че точно така искам да изживея тази част от живота си.“
Дани говореше за радостта да взема сама своите решения, да твори сама плановете си, да ходи там, където си иска, без да се налага да се съобразява с нечии други желания. Разказа и за жизнеността, която започнала да я изпълва при срещите й с неочакваното и за това, че можела да се възползва от него, когато пожелае.
Всичко това в никакъв случай не променяло качеството или стойността на миналото, уверяваше ни тя. Дани е все така дълбоко свързана със своите деца и внуци, както и с кариерата си. И в същото време ако реши, може още на следващия ден да замине да се гмурка край Големия бариерен риф в Австралия или да кара ски в Зермат.
Дани внесе нови перспективи в нашата група. Вместо да се опитва да пресъздаде миналото, тя предпочиташе да улови мига и да създаде едно пленително бъдеще. Тя е изключително интересна и привлекателна жена. Канят я с желание, тъй като е блестящ събеседник, а лицемерието й е непознато. Но не само нея я канят, тя също кани и забавлява добре гостите си, без да изпитва нужда насреща й да стои домакинът на дома.
Срещала съм много други жени, които, подобно на Дани, са предпочели в зрялата си възраст да се наслаждават по нов начин на секса, любовта и интимността. Обясняват, че половият им живот не се развива по предписание, а по-скоро по законите на случайността, но все пак не безразборно. Те ценят „добрия безопасен секс без обвързване“. И обичат. Изпълнени са с любов към живота, към семейството и приятелите. И са открили способността си да се наслаждават на нови интимни връзки в рамките на този кръг. Сега вече са разбрали как да бъдат по-дълбоко и по-близко свързани с определени личности, със своите общности, с планетата и с Бог. И не биха желали да бъде другояче в този период на живота им.
Жена на жена
Не бях сигурна дали ще успея добре да интервюирам лесбийки, защото не съм кой знае колко запозната с особеностите на женската любов. Чувствах обаче, че тази книга няма да бъде пълна, ако не засегне всички възможности, които имат жените за любов, секс и интимност в периода на своята зрялост.
Затова се обърнах към един лекар, с когато често изнасяме лекции, с молба да ми уреди няколко интервюта с лесбийски двойки на средна възраст. Той прие охотно да ми помогне.
Първото интервю се състоя в офиса на въпросния лекар, но не както бях очаквала с две, а с три жени. Кейт, Уилма и Мери изглеждаха интелигентни и чувствителни жени. Бяха решили, че трябва да поговоря и с трите, за да получа цялостна и вярна картина на случилото се в техните отношения в зрялата им възраст.
Когато ги попитах каква е ролята на всяка една в това трио, първа заговори Кейт, тъй като тя бе централната фигура, обединяваща останалите.
„Аз всъщност съм пациентка в този кабинет — започна тя. — Дойдох тук, след като на четирийсет и двегодишна възраст бях оперирана. Имах безброй проблеми, започнали още след като навърших трийсет години. Когато моят лекар ми обясни целта на вашето интервю, помолих и Уилма, настоящата ми любовница, и Мери, моята любовница от времето, когато преминах през критическата възраст, да дойдат с мен, тъй като ми беше ясно, че ще пожелаете да говорите и с двете.“
Колко права беше! Тези три умни и начетени жени със своята прямота и съпричастност ми помогнаха да науча повече за един ден, отколкото бих успяла да сторя с много повече четене и издирване. Заобсъждахме как менопаузата и промяната в нивото на хормоните бяха подействали както на тях самите, така и на други, познати им лесбийски двойки, с които бяха споделяли тези проблеми.
„Най-напред — започна Кейт, — нека да подчертая, че един мъж никога не би ми засвидетелствал съчувствието, загрижеността или грижите, които получих от Мери по време на нашата връзка. Бяха минали седем години, откакто ми бяха направили хистероктомия1 вследствие на големи фиброидни тумори. Беше ми наистина много тежко. Бях на трийсет и пет години. Гинекологът ми ме лекуваше с таблетки естроген от причинената по хирургичен път менопауза, но те не ми се отразяваха така, както се очакваше. Прилежно вземах хапчето си естроген всяка сутрин, веднага след като си измиех зъбите, и до два часа по обяд се чувствах добре. Привечер обаче нивото на естрогена в организма ми спадаше драстично. Нощем си лягах и не можех да спя. Не исках да имам вземане-даване с никого. Не понасях никой да ме докосва, нито дори да се доближава до мен. По цяла нощ ме обливаха горещи вълни. Беше ужасно. Ритах кучето, котката, държах се зле с детето на Мери — нашето дете. Бях силно депресирана, почти пред самоубийство. Започнах да посещавам един терапевт, който повтаряше: «Хайде, можеш да се справиш с това!»