При някои жени тестостеронът, произвеждан също в яйчниците, по време на менопаузата започва да се произвежда в по-малки количества или изобщо не се произвежда. И дори надбъбречните жлези да продължат да създават своята част от тестостерона, неговото количество в организма ни може да спадне с 50 или повече процента. Тъй като тестостеронът е този, който създава нашето либидо, по време на, преди и след менопаузата може да изгубим интерес към секса, ако производството му намалее значително. И обратно. Ако нивото му не се промени и вече не му се противопоставят останалите женски полови хормони, интересът ни към секса може да се увеличи. Както виждате, менопаузата на всяка жена е своеобразна!
Надбъбречните жлези на представителите и на двата пола произвеждат андрогени в приблизително еднакви количества. След това, чрез кръвния поток, те достигат до черния дроб, където се преобразуват в тестостерон. Малкото количество тестостерон, с което много жени се оказват в края на критическата възраст, може да се окаже достатъчно, за да запази непроменено либидото им. Други може да станат сексуално неотзивчиви, дори напълно студени.
Трябва да отбележим, че върху това влияят още доста фактори. Сред тях са доколко привлекателен ни се струва нашият партньор, вълнението и възбудата, които предизвиква у нас половият акт, стресът, под който се намираме, доколко добри са здравословното и умственото състояние на партньора ни и всичко останало в живота ни, което би могло да намали или спре интереса ни към секса.
От интервютата със Сали и Дон, Джесика, Дани и Кейт, Мери и Уилма научихме колко различно може да повлияе зрелостта върху сексуалността. Част от проблема при разбирането на сексуалността се крие в пуританската ни среда. „Секси старци — каза ми веднъж един познат, — та това е истинско противоречие дори като думи.“ Нищо подобно!
Нуждата за сексуално изразяване не намалява неминуемо с годините, макар някои жени на средна възраст да мислят, че е „неприлично“ да имат все още желание. Нека първо да видим какво се разбира под средна възраст. Според покойния професор от Йейл Даниъл Дж. Левинсън — главния автор на „Сезоните в мъжкия живот“ — за средна възраст на мъжете се смята периодът от четирийсет до четирийсет и пет години. Той се следва от средно възрастния етап, достигащ до шейсет години, и преминава в късно възрастната ера. Левинсън разделя живота на мъжа на етапи или ери. Макар жените да не са включени в изследванията му, неотдавнашни проучвания показаха, че представителките на нежния пол също преминават през специфични периоди на развитие. Кулминацията на труда на Гейл Шийхи, „Преходи“, е времето, когато жените навлизат в петдесетте си години.
Днес обаче, като се има предвид увеличената продължителност на живота ни, преходните периоди и за мъже, и за жени са се променили. В наши дни мъж, който на петдесетгодишна възраст е здрав, най-вероятно ще надхвърли седемдесетте. Една здрава петдесетгодишна жена може да достигне средата на осемдесетте и дори по-нагоре. Удължената продължителност на живота пренесе доста по-назад прехода към зрелостта.
Четиридесетата годишнина вече не се приема за начало на зрелостта. Средната възраст се смята неофициално за удължен период, започващ някъде след четиридесетте и достигащ до средата на шейсетте, дори до седемдесетте ни години. Според мен зрелостта ни продължава дотогава, докато сме здрави. Защо тогава обсъждането на секса в зрялата възраст е дамгосано като неприлично?
При провеждането на семинарите и изнасянето на лекциите от Нова Англия до Южна Калифорния неизменно ставам свидетел на нежеланието да се разглеждат открито проблемите на половия живот в зрялата възраст. Но след като официалната програма приключи и се отговори на поставените въпроси, неизменно се оформят малки групи, които пламенно обсъждат именно тези проблеми. Точно те са обект на питанията и коментарите, изпращани ми анонимно на гърба на моите анкети за секса, любовта и интимния живот. Нима е чудно, че любопитството и загрижеността не могат да бъдат задоволени, като се има предвид, че в най-скорошните публикации за менопаузата на Националния здравен институт и на Националния институт по остаряването /декември 1992 г./, са отделени само няколко абзаца, обединени от подзаглавието „Ами сексът?“, а в „Хормонално лечение след менопаузата“ на „Специалния Харвардски здравен сборник“ /октомври 1993 г./ на сексуалните затруднения е посветен един-единствен параграф?