Джун М. Райниш, директор на Института Кинси за изследване на секса, пола и възпроизводителните способности, обяснява този факт по следния начин: „Нашата страна е все още доста скована, когато става дума за секс. Тази тема е все още табу. Хората, родени между 1910 и 1935 г. са много консервативни в сексуално отношение.“ Те са такива, защото са израснали в атмосфера, в която не е можело да става и дума за добро сексуално образоване. Поне сега сексът се обсъжда открито по телевизията, радиото, в списанията, вестниците и книгите.
Независимо от вашата възраст и период в живота, в тази книга ще откриете прями и полезни отговори на своите въпроси за секса, любовта и интимността. Резултатите от изследванията по въпросите на секса показват, че по-голямата част от анкетите — почти 80 процента — са попълнени от омъжени жени. Човек започва да се пита дали това означава, че повечето от посетителките на семинарите са омъжени или пък повече омъжени жени решават да попълнят въпросниците. Ако се съди по тези 15 000 въпросника, разпратени на почти равен брой омъжени и самотни жени, става ясно, че процентът на семейните жени, откликнали на изследването на сексуалните проблеми е по-голям вероятно защото имат партньор.
За да получим по-ясна представа за секса в зряла възраст е важно да знаем възрастовите граници на хората, отговорили на моите въпросници. Седемдесет и девет процента от тях бяха между четирийсет и петдесет и четиригодишна възраст, а най-голямата част от тях /49 процента/ между четирийсет и пет и четирийсет и девет. Десет процента от въпросниците бяха попълнени от жени между петдесет и пет и петдесет и девет години; 4.5 процента — между трийсет и пет и четирийсет; други 4 процента — между шейсет и шейсет и четири. Останалите 2.5 процента бяха попълнени от жени на възраст между шейсет и пет и седемдесет и четири години. Подобен е възрастовият диапазон на отговорилите на 15 000 въпросника, които използвах при написването на първите си две книги от тази серия, само че сега са включени и доста по-млади жени.
В отговор на първата точка на изследването: „В зряла възраст интересът ми към секса …не се промени …се увеличи …намаля …изчезна“, 48 процента от участничките отговориха, че интересът им е намалял или изчезнал. На точка две: „Според мен тази промяна е …задоволителна …вълнуваща … тревожна или …облекчение“ по-голяма част от запитаните отвърнаха, че промяната ги тревожи. Повече от 22 процента, според които интересът им към секса се бил увеличил, намираха промяната за вълнуваща. /Неомъжените жени, чийто интерес към секса се бе увеличил, бяха два до три пъти по-многобройни от омъжените и за повечето от тях тази промяна бе вълнуваща./ Трийсетте процента, чиято сексуална възбудимост бе непроменена, оценяваха резултата като „задоволителен“. Промяната бе облекчение за три процента.
Оттук научихме също така, че почти половината от анкетираните желаеха да презаредят сексуалните си батерии. И така, нима стремежът да разберем и подобрим сексуалния си живот в зряла възраст е „неприличен“? Разбира се, че не е!
Очевидно, когато обсъждаме секса в средна възраст, трябва да имаме предвид хормоналните промени, които стават в този период и които ще разгледаме в Трета глава. Той обаче се влияе и от многобройните други промени, характерни за въпросния етап от живота ни. Несъмнено фактор номер едно е загубата на партньора; ще отговорим на въпроси по повод намирането на партньор в Девета глава и за самотния секс — в Дванайсета глава. А засега нека разширим нашата перспектива за събитията, които могат да променят половия ни живот, като прочетем следващото писмо; написано ми бе на гърба на въпросник след един семинар:
„Винаги съм се интересувала от секса и съм се наслаждавала на всичките му аспекти в изпълнената с любов връзка с моя съпруг. Макар интересът ми да отслабна в известна степен, доколко поради възрастта, доколко поради хормоните и всичко останало, все още не съм изгубила своето желание или чувствата, свързани със секса.
Проблемът е там, че съпругът ми не иска и да чуе за полово сношение, откакто преди две години и половина бе понижен в службата. Той е любящ, не пести прегръдките и целувките си, мил е с мен, дори понякога ми прави масаж на краката, но не стига по-далеч. Това е всичко, което мога да очаквам от него.
Не желае и да обсъдим този пролбем. Говорих с лекаря си за това, но той не може да ми предложи нищо конкретно. Казва, че съм постъпвала правилно. Какво значи това?
Омъжени сме от трийсет и седем години, животът ми е изпълнен с деца и внуци. Знам, че насреща ми няма друга жена. Всичко е толкова объркано; не виждам изход, при положение, че съпругът ми не признава наличието на проблем.