9. Как да се справя емоционално със секса, при положение че имам желание, но ми се струва, че не си заслужава да се прави нужното усилие?
Кейси, една от жените в дискусионната група, постави подобен въпрос. С южняшка външност, тънък кръст и тесни бедра, тя обясни, че двамата с пенсионирания й съпруг стават всяка сутрин и работят усилено. Следобед играят голф или тенис и обикновено после имат среща с някоя друга двойка, с която вечерят, играят бридж или ходят на кино. Като се приберат у дома, са уморени. Лягат и заспиват веднага. Когато се сетят да правят секс, и двамата са доволни и си казват: „Толкова хубаво беше. Трябва да го правим по-често.“ Очевидно са емоционално задоволени благодарение на любовта си, на близостта и на общите си занимания. Ако усилията, които изисква половата активност, ви се струват прекалено големи, проверете дали вашата връзка не ви дава други поводи за задоволство. В противен случай синаправете труда да положите нужните усилия и ще изпитате дори още по-голямо удоволствие. Спомнете си, че любовта и интимността се изразяват най-различно през годините, често по начини, които дават също толкова голямо удовлетворение, както и през младостта.
10. Трябва ли да очаквам сексуалната ми активност да става все по-рядка и по-рядка, все по-маловажна и по-маловажна, докато престане напълно?
Аз изобщо не бих очаквала подобно нещо. Мисля, че ако ние и нашите партньори сме здрави, можем, както е открила и доктор Каплан, да се отдаваме на полова активност и на деветдесетгодишна възраст, и дори след нея. Промените в живота ни обаче могат да променят пригодността на сексуалната активност, а промените в нея — да намалят значимостта й за нас. Преди всичко трябва да разберем колко индивидуални са сексуалната активност и сексуалността през зрелостта и след нея, да проумеем, че съществуват големи различия в сексуалното желание през всички възрасти и че не съществува правилен или неправилен начин да изразим този аспект на доброто си емоционално състояние. Резултатите от няколко важни изследвания показват/като например Изследване на остаряването и човешкото развитие при Дюк Юнивърсити Сентър/, че интересът към секса у някои жени нараства с възрастта. Други проучвания, дело на Мастърс и Джонсън, Кинси, Националния институт по остаряването и Националния институт по умственото здраве отбелязват, че хората, полово активни в по-младите си години, често остават полово активни и когато остаряват. Изследванията, посветени на честотата на сексуалните сношения през този период от живота ни, дават най-различни отговори. Доктор Рейми цитира една от не чак толкова рядко срещащите се крайности: „Една жена, която през живота си не е получавала оргазъм, посреща почти с радост прекъсването или намаляването на честотата на половата близост, тъй като тя така или иначе никога не е играла централна роля в интимните й взаимоотношения.“ Доктор Ливайн ни припомня, че „онова, което чувстват хората, в това число и сексуалното им желание, е свързано с многобройните контексти, в които се развива животът им.“ Така че всички ние, които сме в редиците на недобре определената зряла възраст — някъде между четиридесетте и болестта и недъгавостта — независимо дали сме участвали или не в сексуалната революция, няма причина да не участваме и да не окуражаваме сексуалното откровение на средната и по-късната възраст.
„Няма такова нещо като «най-добро» в един свят на отделни личности.“
Въпроси към вас:
1. От значение ли е за вас сексуалната активност?
2. Доволни ли сте от ролята, която играе сексът в живота ви?
3. Задоволява ли ви честотата на половите ви сношения?
4. Практикувате ли и орален секс?
5. Дългогодишна ли е връзката ви?
ТРЕТА ГЛАВА
КАК СЕ ОТРАЗЯВАТ ХОРМОНИТЕ ВЪРХУ НАШЕТО СЕКСУАЛНО „АЗ“
Тед Куигли, доктор по медицина, ми оказа незаменима помощ при написването на тази книга, като ми осигури не само информация, но и пациенти, които можех да интервюирам, за да разбера каква е ролята на хормоните върху нашето сексуално „аз“. Запозанх се с доктор Куигли, репродуктивен ендокринолог, през септември 1992 година по време на програмата, при която и двамата изнасяхме лекции в Ла Джола, Калифорния по покана на Шарп Мимориъл Хоспитъл. След публикуването на книгите ми за остеопорозата и менопаузата бях поканена отново в Ла Джола от доктор Куигли и Скрипс Хелт. През едно съботно утро в края на октомври 1993 година представихме програма на повече от хиляда жени. Всички имаха възможност да участват — лекари, жени, участващи в програмата с разказите на своите истории, жени от публиката и аз самата. Това беше невероятен успех!