Нямаше съмнение, че Гриър бе поела в свои ръце интервюто, което даваше в дома си във Великобритания. „Доста трудничко става някой да започне да те сваля на тази възраст — тъкмо казваше тя. — По-добре да се откажете от това и да започнете да се грижите за гъските си.“ Докато говореше, тя поведе интервюиращия към задния двор на къщата си и се захвана да храни домашните си птици.
Именно тогава вниманието ми бе привлечено от „промяната“. Наистина ли трябваше да изоставим секса — основна жизнена дейност, на която мнозина от нас обичат да се отдават? Не мислех така.
Винаги съм мразила този евфемизъм за менопаузата, използващ се в английския език — „промяната в живота“. Сега, когато се намирах на „попрището жизнено в средата“, не ми се искаше животът ми да се променя, със сигурност не и сексуалният ми живот. В този момент разбрах, че сексът, любовта и интимността в зрялата възраст и след нея ще бъдат обект на по-нататъшните ми изследвания и на тази книга.
През следващата година и половина започнах да изпращам специално изготвени въпросници на жени из цялата страна. Изключително внимателно, с цената на доста усилия, реших какво искам и е необходимо да узная. Трябваше да разбера дали Джърмен Гриър имаше право. Исках да науча от самите жени какъв е интересът им към секса в техните зрели години; ако се е променил, исках да знам какво е отношението им към тази промяна. Освен това исках да узная какво е семейното им положение, какво е важно за тях в една връзка, как се справят техните партньори с всяка промяна в половия им живот, дали са преди, по време или след менопауза, на каква възраст са и дали ги интересува как да увеличат интереса си към секса и да стимулират сексуалното си задоволяване. И научих много.
Също така интервюирах двойки и доста жени — всички те в различни стадии на половия живот в зряла възраст — които се съгласиха да се срещнем, за да поговорим открито за секса, любовта и интимността. Интервюирах и специалисти в областта на психиатрията, психологията, семейната терапия, гериатрията, ендокринологията и човешката сексуалност. Тази книга е резултат от онова, което научих.
Когато започнах изследванията си, нямах и представа, че съвсем скоро щях да се срещна, по-точно — да вечерям, в компанията на Джърмен Гриър, както и с група други жени, които не познавах дотогава.
Видяхме се по време на първото ми посещение на едно от заседанията на Международното дружество по изследване проблемите на менопаузата, което се състоя в Стокхолм. Гриър също бе пристигнала в шведската столица във връзка с тази среща. Бе уредена вечеря за всички нас, шестнайсет жени, за да се запознаем с нея.
След вечерята се представих на Джърмен Гриър и я попитах дали наистина мисли всичко онова, което бе казала за секса в интервюто си за Ей Би Си.
Тя потвърди, че е говорила съвсем сериозно. Обясни по типичния си директен начин как през въпросния период от живота си открила, че сексът просто не я интересувал и че тя самата нямала нищо против това. Добави закачливо, че не тя се е отказала от секса, а сексът от нея. Така или иначе, резултатът бил един и същ. Представяте ли си подобно признание, направено например от секссимвола и бивша любовница на гениалния италиански филмов режисьор Федерико Фелини или от красивия и секси филмов актьор Уорън Бийти! /Гриър обсъждаше тези връзки в непринуденото интервю, публикувано в списание „Мирабела“, когато излезе книгата й./
Тя призна, че веднъж, в началото на нейната „промяна“, „изтърпяла“ да й бият тестостерон, за да си възвърне изгубения интерес към секса. „Резултатът беше отвратителен — обясни Джърмен. — Струваше ми се, че клиторът ми бе поел контрола върху моя живот и цялото ми внимание бе обсебено единствено от секс, секс и пак секс. Ако тестостеронът винаги оказва подобен ефект — рече в заключение тя, — това обяснява защо толкова мъже мастурбират по витрините в магазините из цяла Европа.“
Не може да има никакъв спор по въпроса: Гриър е пряма, дори понякога думите й да звучат грубо и скандално. Моментално ми стана много симпатична. Двете бяхме сродни души. В края на вечерта ми даде автограф върху нестандартната пощенска картичка-сувенир на ресторанта, в който бяхме вечеряли. На нея пишеше: „На Рут, с обич, Джърмен Гриър.“ Между „с обич“ и подписа си изрисува сърце с формата по-скоро на матка. От двата му горни края излизаха две закривени линии, които не водеха наникъде. Интересно дали това не бяха фалопиевите ни тръби с липсващи яйчници, съсухрили се по време на менопаузата и след това изчезнали напълно.