Повечето все пак са съгласни, че ако сме здрави, добрият секс може да ни съпътства до осемдесетте и деветдесетте ни години; може би не съвсем същия както в по-ранната ни възраст, но така или иначе добър, макар и малко позакърпен. Проблем съществува само ако изискванията ни надминават способностите. Нашата задача е да научим как остаряват телата ни, да се осведомим за нормалното остаряване на половите органи както у нас самите, така и у нашия партньор и да общуваме, да общуваме, да общуваме.
Повечето хора не общуват. Ето няколко от коментарите на жените, участвали във водените от мен дискусионни групи, които се занимаваха с проблемите на секса в зряла възраст:
„Бях мъртва в леглото през повечето от седемнайсетте години на брачния си живот. Опитах да се върна в училище, но бях толкова разстроена, че се влюбвах във всичките си преподаватели. Изтърпях толкова дълго този брак, защото в рода ми никой никога не се бе развеждал“ — сподели Кони, дребна, хубава и весела католичка.
„Аз си отидох след двайсет и пет години, когато децата навършиха двайсет години. Още след първата седмица разбрах, че бракът не ми носи нищо и така изминах пълен кръг — от нищо до нищо — каза Анджи; привлекателните й черти се сгърчиха от мъка. — Съпругът ми ми донесе подарък един единствен път — когато заявих, че си тръгвам. Телевизор «Сони». Вибратор щеше да ми свърши по-добра работа.“
„Не се отказвах от секс, но бях прекалено скована за приключения, за забавления, за истинско удоволствие. Сега копнея за тях. Представяте ли си какво значи да изминеш живота си, без да задоволиш никой от сексуалните си копнежи?“ — попита тихо Пола, стройна като върба, разведена, учителка в гимназия, с две деца в тийнейджърска възраст.
„А знаете ли, че можете да бъдете разубедена да се наслаждавате на хубав секс от родителите си, които искат от вас само да бъдете добро момиче. Най-голямото им желание бе да бъда чиста“ — намеси се Алекс, все още с младежки, очарователен вид, припомняйки си „пропилените години“.
„Аз пък се омъжих за човек без никакви желания“ — добави Пола.
„Не харесвах особено тялото си — все се стараех да го скрия. Опитах да подхвана разговор за това веднъж, но той не пожела да разговаря. Рече само: «Какъв е смисълът?» — изчерви се Кони. — Бяхме неподходяща двойка. Мисля, че той бе не по-малко самотен от мен.“
Пропилени години. Пропилени копнежи. Прекалено малко информация и прекалено малко общуване. Сега някои от нас искат повече и по-добър секс. Други жени са щастливи да сложат край на половите си дирения и да се отдадат на въздържание. „Такова спокойствие настава тогава“ — сподели Нанси, художничка на реклами с шикозен вид, минала четирийсетте.
Анджи, която отпиваше от бялото си вино, се възпротиви бурно: „Аз съм много сексуална личност и имам големи нужди в това отношение. Докато бях омъжена, щом поисках това, можех да го имам. Беше достатъчно да протегна ръка и да докосна пениса му и той получаваше ерекция. Беше хубаво, но никога повече няма да се оженя заради това. Не мога да се въздържам от полов живот, но и не желая някой да ме пита къде отивам, кога ще се прибера или дори къде съм била.“
Тези жени показват различна степен на сексуален интерес и желание. Общото при тях е това, че са се събрали да обсъждат загадките на секса, любовта и интимността в зрялата възраст. Всички те искат да научат как да поддържат и да увеличат интереса си към секса в зрялата възраст. Дори Нанси, която твърди че въздържанието й доставя радост, желае да знае повече за сексуалността, за да е готова, ако се случи да срещне своята „голяма страст“.
Научих много за лечението с тестостерон от М. Е. Тед — ендокринолог, занимаващ се с въпросите на възпроизвеждането в Ла Джола, Калифорния, с когото изнасяхме лекции. Доктор Куигли, един от пионерите в тестостероновата терапия, нарича Робърт Гринблат, доктор по медицина, „бащата“ на лечението на жени с тестостерон. „Разговарях с доктор Гринблат в продължение на два часа и той промени живота ми“ — сподели доктор Куигли. Доктор Гринблат променил също така и медицинската практика на доктор Куигли. Доктор Куигли току-що бе изследвал двайсет и пет жени, чиито яйчници били премахнати по хирургически път; той използваше десетстепенна скала, за да прецени либидото и качеството на живота им. „Дори след оралното приемане на естроген, повечето жени бяха под 5, когато ставаше дума за качеството на живота им и повтаряха: «Нещо все още липсва.» Те нямаха резервна енергия, либидо или качествен живот!“ След като направил кръвни проби на нивото им на тестостерон, той установил, че то е много ниско. Тогава ги подложил на лечение с тестостерон. В резултат всички жени оценили качеството на живота си с 9 или 10. Доктор Куигли сподели, че бил успокоен за резултатите си от доктор Гринблат; той му казал, че получил подобни резултати, когато подложил на същото лечение своите пациентки. „Захванах се с лечението с тестостерон, защото исках пациентките ми да се чувстват добре“ — заяви доктор Куигли.